Лутания в еврозоната | Новини и анализи от Европа | DW | 13.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Лутания в еврозоната

Кризата около еврото може и да е отшумяла, но не е приключила. А липсата на размах пречи на политиците да изкоренят причините, довели до икономическия срив. Бездействието обаче не е най-добрата рецепта, сочат експертите.

Политиците и представителите на Европейската централна банка показаха, че когато е нужно, могат да удържат на натиска. Еврозоната остави рецесията зад гърба си, проблемните страни подобриха износа си и предприеха мерки да се справят с бюджетните си дефицити. Това е мнението на Ролф Щраух от Съвета на директорите на спасителния фонд на еврозоната. Докато главният икономист на германската банка "Дека" Улрих Катер казва, че валутният съюз се лута в едно загубено десетилетие. Икономическите постижения са плачевни - средногодишният растеж на еврозоната в последните шест години е едва 0,1 на сто. Европространството се е доближило до японския сценарий на дългогодишна дефлационна спирала, обобщава Катер.

Проблемите, които доведоха до кризата в еврозоната, като например прекомерната задлъжнялост на някои икономики, още не са решени, констатира Катер. Но не може и да се отрече, че проблемните държави като Гърция, Ирландия, Испания и Португалия са подобрили конкурентоспособността си, нещо повече - вече се числят към реформаторски ориентираните индустриални страни, изтъква на свой ред Юрген Матес от Института за германска икономика.

Dr. Ulrich Kater

Главният икономист на банка "Дека" Улрих Катер

Новата вълна проблеми

Сега двата основни източника на проблеми са други - загриженост предизвикват най-вече Италия и Франция. Но докато Италия стигна дъното и се стабилизира, Франция още не може да овладее спада. "Смятам, че Франция е най-проблемният случай, защото ако се върнем 10-15 години назад, ще установим, че за това време не е било предприето нищо и посланията на глобализацията не са били възприети", посочва директорът на Иститута за германска икономика Михаел Хютер. И изтъква, че фактите говорят сами за себе си. "Средна класа на практика няма. Делът на промишлеността е не повече от 11 процента, което е едва половината от индустриалния капацитет на Германия. Освен това и износът на Франция е скромен."

Обект на неговите критики е обстоятелството, че вместо да поемат отговорност и да се заемат с реформи, Франция и Италия възлагат надеждите си най-вече на Европейската централна банка. Чийто президент Марио Драги не ги разочарова - след последното заседание на Управляващия съвет вече няма никакви съмнение, че ЕЦБ ще изкупува не само ценни книжа, но и държавни дългове. Поради това Хютер смята, че ЕЦБ е на път да се превърне в "лоша банка": "Ако всички ценни книжа са с висока стойност, те могат да се пласират на пазара. Но ако качеството им е ниско, ЕЦБ се превръща в "лоша банка" - това не е нейна задача."

Michael Hüther Direktor des Instituts der Deutschen Wirtschaft Köln

Директорът на Института за германска икономика Михаел Хютер

Ползата от "лошата" банка

Според Улрих Катер от "Дека" обаче идеята за общоевропейска "лоша банка" не е лишена от смисъл. Размерът на лошите кредити в балансите на европейските банки все още е огромен, както показа стрестестът на ЕЦБ. А когато една страна не е в състояние сама да оздрави финансовия си сектор, на помощ би могла да се претече точно такава "лоша банка". "Това отчасти бе приложено - например когато Европейският спасителен механизъм изгра сходна роля по отношение на испанските банки. В това отношение условията са много важни." Или - подобрението на финансовата система да е обвързано със съживяването на реалната икономика. Защото ако не се предприемат действия, назрява опасността от повторение на японския сценарий, предупреждава главният икономист на "Дека".

По думите на Катер - съвместните инвестиционни проекти също са препоръчителни като средство, което да ускори единството във валутния съюз. Но сякаш в момента лисва политическа амбиция. "Изглежда, че ще видим радикални действия едва при допълнително изостряне на кризата."

Редакцията препоръчва

Реклама