Лош материал, наистина | Новини и анализи от България | DW | 29.04.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Лош материал, наистина

"Най-големият проблем на България е лошият човешки материал", каза Б. Борисов през 2009-та. А през следващите четири години направи всичко възможно, за да докаже, че е бил прав. И успя, твърди Иван Бедров и дава примери:

Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква, след като в управляващата банда започнаха да се стрелят помежду си. Всички ли са мутри? Всички ли признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни? И за всички ли далаверата е единствен мотив?

Разбира се, че отговорът е НЕ. В ГЕРБ имаше много образовани и нормални хора, които вероятно са вярвали, че могат да променят нещата към по-добро. Как обаче стана така, че в крайния резултат изобщо не се вижда приносът на тези хора? Стана с отказ от достойнство. Малкото свестни бързо се превърнаха в безгръбначни, които се смееха с глас на просташките шеги на началника си, за да останат в играта. Отговорността на тези хора е още по-голяма, защото предпочетоха да мълчат, въпреки че виждаха от близо как държавата бива систематично разглобявана и плячкосвана.

Какво става в главите на тези хора?

„Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната“, каза Бойко Борисов през 2009 година в Чикаго. В следващите години той се постара да подбере такъв състав в управлението, с който да докаже верността на думите си. Който не беше полуграмотна мутра, милиционер или обикновен далавераджия, трябваше да забрави за достойнството си и да е готов да бъде мачкан и обиждан.

Бойко Борисов наричаше учените хора в екипа си „момченца с очилца“ или „чантаджии“. А те нямаха нищо против. Когато пък каза, че е мнителен и затова ще си подслушва министрите, те се усмихнаха радостно - сякаш това е била мечтата на живота им. А когато преди дни бившият земеделски министър Мирослав Найденов разказа как Цветанов подслушвал всички министри, едни думи от интервюто му останаха незабелязани: „... всички казахме колко ни е приятно да бъдем подслушвани“. Страшно е нарушаването на закона, но още по-страшна е неспособността да различиш достойното от недостойното. Дори не им е било неудобно да се правят на маймуни. За четири години тези хора не показаха, че могат да отсеят редното от нередното. За тях имаше само едно - думата на началника. Единствено Маргарита Попова, днес вицепрезидент, а по онова време правосъден министър, изказа несъгласие с масовото подслушване.

Regierungsgebäude in Sofia

В техния свят управлението е подреждане на схеми, а законите - досадно усложнение, пише Иван Бедров

Все още най-близък до Бойко Борисов е Цветан Цветанов. Този човек демонстрираше сутрин, обед и вечер, че не познава принципа на разделение на властите. Не уважаваше и човешкото достойнство - преди две години обвини лекари в убийство на новородено и изчете в парламента записи от подслушаните им разговори. А в разгара на последния скандал с подслушванията Цветанов реши, че е допустимо да разяснява в национален ефир семейните проблеми на Найденов. В главите на тези хора явно не съществува понятие като лично пространство.

Ето и един позабравен пример: бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров не се притесни да мечтае пред камера за връщането на тоталитарния режим: „Единственият начин да се оправят нещата е, ако се върнат нещата отпреди 1989 година. При тоталитарния режим това е положителното, че едно време аз не съм си заключвал къщата на село“. Идеята за свобода, право на избор и достойнство не е в главата и на този човек...

Кученцето на Фидосова и други безобразия

Именно поради тази причина управлението на ГЕРБ стигна дотук - провалите и престъпленията са само следствие от липсата на ценности и качества у тези хора. Тоест - лош материал, както казва началникът им. На фона на голямата картина следният епизод прилича на съвсем безобиден детайл: да си спомним как двама депутати от тази партия записаха празнично обръщение към избирателите си във Враца, в което твърдяха, че „преди 500 години България се е освободила от турско робство“. Парвенюшка загуба на чувство за мярка демонстрира и шефката на правната комисия Искра Фидосова, която реши да разкаже в интервю менюто на кученцето си: „Яде много малко - купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци - чушка, морков и тиква, и спагети. Два пъти в седмицата му даваме и парченце сварена сьомга“. Тази жена явно не може да прецени кога е по-добре да мълчи. А те й дали в ръцете правенето на закони...

Изтеклият разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов разсея и последната капка съмнение и даде еднозначен отговор на въпроса дали в тези хора има някакви принципи или ценности. Най-страшната новина от този разговор обаче е нивото на тези трима мъже - думите, които използват, отношението, което демонстрират. В техния свят управлението е подреждане на схеми, законите са досадно усложнение, образованите хора са п..али, а жените са тая, оная и на онзи другата. Много лош, ама наистина много лош материал. А какво правеха по-свестните сред тях? Мълчаха.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама