Лоши ли сме по природа? | Новини и анализи по международни теми | DW | 22.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Лоши ли сме по природа?

Наблюдавайки какво се случва тези дни по света, започваме да се съмняваме в доброто начало у човека. И основателно се питаме: дали пък не сме лоши по природа? Ето какво казва науката:

Обезглавявания, граждански войни, терористични атентати - такива кадри виждаме всеки ден в новините. И изведнъж започваме да се съмняваме в доброто начало у човека. Неслучайно поговорката гласи, че "човек за човека е вълк". Звяр, който ако веднъж бъде отвързан, започва да се опива от кръвта на другите и става способен на все по-зловещи деяния.

Обикновено безпомощната ни реакция е да кажем, че тези хора са просто болни. Че нямат нищо общо с нас, нормалните. Фактите обаче говорят друго: убийствата, изнасилванията, зверствата, извършвани тези дни в конфликтните региони по света, не са дело единствено на някакви обезумели единични извършители. Цели армии от деца-войници избиват и измъчват хора. Мъже изнасилват групово жени или пък екзекутират "неверници" под одобрителните възгласи на стотици хора. Дали пък семето на насилието не е посято у всички човеци?

Митът за човешкия нагон към агресия

Зигмунд Фройд твърди, че насилието е заложено у човека. Че той се ражда с нагон към агресия. Цели поколения учени са се занимавали с този въпрос. Правени са и изследвания, които са имали за цел да установят дали в човешкия мозък усещането за щастие се променя, когато човек започне да проявява агресия, при това без да е бил провокиран. Изводът от този експеримент: агресивното поведение не дава нищо на средностатистическия психически здрав човек. Или както обяснява проф. Йоахим Бауер, невробиолог и автор на книга за насилието: "Човешкият мозък изобщо не реагира на подобни дразнители. Но много силно му въздейства, когато получава обич, признание и уважение".

Deutschland Prof. Joachim Bauer

Проф. Йоахим Бауер

Колкото и парадоксално да звучи, научно може да се обясни и следното явление: желанието ни да получаваме признание от другите хора, тоест - мозъкът ни да произвежда положителни импулси, не ни кара задължително да се държим добре с другите. Точно обратното дори: "За да получат признание и уважение, хората са готови да вършат и зло", обяснява проф. Бауер. От което следва, че неврологията може да се окаже в състояние да обясни онова, за което социолозите и социалните психолози говорят отдавна - а именно, че младите хора са склонни да се присъединяват към групи, прилагащи насилие, защото там те се чувстват приети и уважавани, силни и значими. В резултат от което пък мозъкът им реагира с усещане за щастие и удовлетвореност. "Този механизъм се наблюдава и при израсналите в Европа младежи, които се решават да тръгнат на джихад", казва в тази връзка проф. Йоахим Бауер.

Изолацията причинява болка. А болката ражда агресия.

Няма нищо ново в констатацията, че голяма част от хората, склонни към агресия и насилие, са били в един етап от живота си аутсайдери - не са получавали достатъчно внимание от родителите си, били са лоши ученици, чувствали са се дискриминирани в обществото. Много от извършителите имат тъкмо такова минало и в опит да обяснят поведението им медиите го повтарят едва ли не като мантра. Но почти не говорят за това, което причиняват в човешкия мозък изолацията и дискриминацията. "Когато човек се чувства изолиран или унизен, това активизира онези зони в неговия мозък, които реагират и при болка. Което означава, че от гледна точка на човешкия мозък болката е резултат не само от физическо въздействие, но и от социални преживявания като изолация и унижение", казва проф. Бауер.

Symbolbild Deutschland Jugendliche Radikalisierung ARCHIV

Опиянени от "романтиката" на джихада: салафити във Франкфурт

Неврологията вече знае, че болката е най-силният стимул за извършване на насилие. Причините за това са чисто биологични - за да може да се брани от опасности, човек просто има нужда от способността да бъде агресивен. С човешката еволюция може да се обясни и защо нашият мозък възприема изолацията като болка - та нали нашите далечни предци също са живели в социални общности, а отлъчването от тях е било равносилно на смъртна присъда. "Понеже болката е най-силният стимул за извършване на насилие, е разбираемо защо хора или групи от хора, които са подложени на изолация, са по-склонни към агресия", обяснява германският невробиолог проф. Йоахим Бауер.

Редакцията препоръчва