Лично Хитлер наредил да не се шуми около тази афера | Новини и анализи от Европа | DW | 09.04.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Лично Хитлер наредил да не се шуми около тази афера

Тонове дефицитни храни били доставяни на нацисткия елит в Берлин, докато останалите гладували. Аферата около търговеца на деликатеси Ньотлинг се разчула и стигнала чак до Хитлер, но последствията се оказали неочаквани.

Победите, както и пораженията, са част от войната. С тях се свиква. В първите месеци на 1943 година в Берлин научават за тежкото поражение на германците край Сталинград и за победата при Харков. И това е част от суровата действителност. През пролетта на същата година обаче берлинчани се вълнували повече от нещо друго: по онова време все по-усилено се обсъждал един уж дребен, но много конфузен случай на връзкарство в Третия райх, за който разказва вестник "Ди Велт".

Още с въвеждането на купонната система в края на август 1939 г. се разнесли слухове за т. нар. дипломатически дажби. Те били отпускани не само на чужди дипломати, а и на хора от ръководството на националсоциалистическия режим. Слуховете се въртели основно около търговеца на деликатесни стоки Аугуст Ньотлинг. Пред неговия магазин в берлинския квартал Шеглиц често спирали министерски коли, чиито шофьори дискретно изнасяли от магазина кесии и пакети със стоки. Затова собственикът на магазина постепенно си спечелил прозвището "Аугуст Кесията".

За отбрани клиенти

В края на януари 1943 г. Ньотлинг неочаквано бил арестуван и обвинен в нарушение на въведената купонна система в страната. Криминалната полиция установила, че е снабдявал с хранителни продукти най-малко двайсетина специални клиенти, между които и петима министри, трима държавни секретари, двама генерал-фелдмаршали и един адмирал. От септември 1939 г. Ньотлинг им бил доставил тонове хранителни продукти - без купони.

Редакцията препоръчва

Списъкът с поръчките на вътрешния министър на Райха Вилхелм Фрик съдържал например 125 кг птиче месо, 100 кг зеленчуци, 50 кг сърнешко и същото количество захар, 25 кг салам и шунка, 12 килограма шоколадови бонбони и два и половина килограма истински пчелен мед - и всичкото това в добавка към продуктите, отпускани с купони, каквито естествено получавал и всеки министър.

Шефът на берлинската полиция граф Волф фон Хелдорф лично се заел с разследването - и не случайно: според списъка на клиентите на Ньотлинг, Хелдорф бил поръчал вино, шампанско и коняк на стойност 3100 райхсмарки; напитките били откарани в дома му "с полицейска кола". Полицейският шеф имал, иначе казано, лична причина неговият доставчик да не бъде обявен за "вредител". И изразил възгледа, че "клиентите на Ньотлинг трябва да бъдат по-строго наказини от самия Ньотлинг" - така било записано в доклада му до Гьобелс, където естествено нямало и дума за собствената му роля в аферата.

Министърът на пропагандата Гьобелс разгневено заявил: "Скандално е, че изтъкнати личности в държавата, партията и Вермахта се държат като военни саботьори и развращават морала в столицата на Райха." Никой обаче не бързал да предприеме наказателни мерки срещу високопоставените лица, тъй като именно те били и клиенти на Ньотлинг. Гьобелс решава тогава да запознае със случая лично Хитлер. Диктаторът заявил, че е "потресен", но все так разпоредил "случаят да не се превръща в държавна афера".

Министърът на правосъдието Ото Тирак бил натоварен да се заеме с въпроса и скоро докладвал, че аферата усилено се обсъжда сред берлинчаните и че в тази връзка открито се споменават имената на неколцина министри. Вътрешните тайни служби на СС - СД - представили доклади по случая, в които били цитирани думите на един работник: "Ще накажат ли най-после големците, които са получавали от Ньотлинг шунка и салам?".

Внезапно всички се оказали болни

С оглед на надигащото се недоволство правосъдният министър обещал да се заеме лично с разпита на обвиняемите, но обявил, че не е целесъобразно да се завежда наказателно дело срещу облажилите се клиенти и техните съпруги. По-добре щяло да бъде да им се наложат парични глоби. Бившите привилегировани клиенти на Ньотлинг така и не се явили на разговор със съдебния министър. Едни се извинявали със "заболяване"; други отговаряли разводнено на писмените запитвания и отхвърляли всички обвинения, прехвърляйки вината на доставчика и служителите.

В крайна сметка аферата приключила със самоубийството на търговеца Ньотлинг; след два несполучливи опита да си отнеме живота той се обесил на 9 май 1943 г. в следствения арест в Моабит. За подбраната му клиентела това е било и най-простото решение на случая. Само Гьобелс останал недоволен, защото "това отприщва злостните слухове". Месец по-късно министърът на пропагандата изтъква, че замесените в аферата големци са се отървали много леко. И е напълно прав. Хитлер явно не е имал интерес да разкрива връзкарския скандал сред елитните представители на своя режим.