Лицата на тормоза в българското училище | Новини и анализи от България | DW | 01.11.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Лицата на тормоза в българското училище

В България на насилието се обръща внимание само в най-екстремните случаи, в по-леките му форми то се потулва. В света 7 от 10 деца са се сблъсквали в училище поне веднъж с агресията. В България не е много по-различно.

Проучванията са категорични, че само малка част от актовете на насилие в училищата се дължат на нахлуване отвън - в Европа около 1%, а в света около 8 %. С други думи училището не е обект на „външни заплахи“, то възпроизвежда всички отношения, които съществуват “навън”. Така че видеокамерите не помагат. Нито бодигардовете и високите огради. Още по-малко пък в „гето-училищата“ в градските периферии.

На магарешкия чин

Навремето „магарешкият чин“ и пръчката са основни „оръжия” на педагогическата теория и практика. Първото е любимо възпитателно средство от 19 век. На "магарешки чин" учителите поставяли ония, които не знаели нищо. По този начин, според свидетелствата на Бранислав Нушич, незнаещите нищо свиквали с мисълта, че са магарета.

След приемането на серия от международни документи в областта на закрилата на детето през миналото столетие се къса и връзката между училището и насилието, посочва Боян Захариев от Отворено общество. Но не напълно и не навсякъде. Изследвания в много европейски страни сочат, че тормозът днес е почти еднакво разпространен навсякъде, където има масово образование.

А факторите са както в малката общност, така и в обществото. В семейството това са конфликтите, наказанията, пренебрегването, както и маргинализацията и липсата на социални контакти. В обществото подходящият терен са неравенството в доходите, културните норми, корупцията и безнаказаността.

NO FLASH Gewalt Jugendliche

Грешна е представата, че момчетата тормозят другите повече от момичетата

Къде е България? - Нарастването на начините, по които се проявява насилието във взаимоотношенията между хората е феномен, който се наблюдава в световен мащаб и България не прави изключение, твърди психологът Мариана Банчева от Националната мрежа за децата.

Лицата на насилието на българска почва са все по-разнообразни - от удряне, щипане, шамари и побой, през заплахи, подигравки и използването на прякори, до по-рафиниран тормоз като кибер насилие, разпространяване на вредни слухове и изключване от приятелската среда.

Тормозът нараства с възрастта от предучилищна възраст до края на основното училище, отбелязва Мариана Банчева. По-големите ученици по-често упражняват тормоз над по-малките и по-слабите, отколкото над своите връстници. Психоложката уточнява, че изследванията разрушават представата, че момчетата тормозят другите повече от момичетата. Това е вярно само за физическия тормоз, докато с психическия тормоз - обидни думи, изолация, изнудвания, еднакво си служат и момичетата и момчетата.

Мишените

Най-често жертви стават страхливите и несигурните, предпазливите и чувствителните, тези, които реагират с плач и отдръпване, нямат приятели или са по-слаби физически. Изправени пред собствената си безпомощна чувствителност и невъзможността да се сприятеляват, те губят самоуважение. Това ги прави лесна мишена и децата, склонни да упражняват насилие, лесно ги избират, за да задоволят своята потребност от надмощие, коментира Мариана Банчева.

Symbolbild Außenseiter Einsamkeit

Несигурните, по-чувствителните и изолираните стават най-често жертви на тормоз в училище

Мълчанието

Според редица проучвания от 65% до 85% от учителите не са реагирали на проявите на тормоз. Само 35 - 55% от децата, които са преживели тормоз, са разговаряли с родителите си. Но и децата, свидетели на насилие, не споделят, защото ако не са „публика”, на следващия ден и те може да станат обект на тормоз.

И в България насилието се потулва, твърди Мариана Банчева. По данни от Националната телефонна линия за деца 116 111 за последните десет месеца са приети общо 77 289 обаждания. Сексът и любовните връзки, семейните конфликти и насилието са основните проблеми, по които децата търсят консултации. Близо 13 000 от обадилите се са деца. Драстично по-малко са родителите, потърсили подкрепа заради проблеми на своите деца - едва 645.

Докато в България се говори за насилие само в екстремни ситуации, агресията в класните стаи ще ескалира, обобщава Мариана Банчева. А най-лошият сценарий си остава премълчаното насилие.

Автор: А. Ненкова / Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва