1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ливан и Сирия

28 февруари 2005

Непосредствен повод за протестите стана убийството преди две седмици на бившия ливански премиер Рафик Харири, причините обаче са по-дълбоки.

https://p.dw.com/p/Attt

Сирия винаги е гледала на Ливан като на част от своя "великосирийски" периметър на влияние. Това се проявява не само във факта, че между двете страни никога не са били разменяни посланици - докато границите се охраняват най-строго, - но на първо място в това, че Дамаск винаги се е месил в ливанската вътрешна политика и е злоупотребявал със съседната страна в името на своите външнополитически авантюри.

По време на ливанската гражданска война от 1975 до 1990 Сирия постоянно поддържаше и насъскваше едни срещу други различни групировки: първо тя се притече на помощ на притиснатите християни-маронити, после зае страната на техните врагове; веднъж подкрепяше ООП, после воюваше срещу нея. На челно място винаги стояха сирийските интереси. Дамаск се сдоби с такова влияние, че в Ливан нищо повече не ставаше без санкцията на сирийците. На практика Ливан се превърна в сирийски протекторат, използван и като буфер срещу Израел.

При започването на гражданската война Сирия изпрати и войски в Ливан: около 30 хиляди войници от различни арабски страни имаха за задача да възстановят мира и реда в страната; много скоро обаче другите страни изтеглиха войските - остана само сирийският контингент, наброяващ днес около 15 хиляди войници. През есента на миналата година Дамаск изтегли уж част от войските си, но скептиците твърдят, че те били просто размествани на различни места в Ливан, но не и изтеглени.

Поемането на властта в Дамаск от Башир ел Асад не изпълни очакванията на много ливанци, че един по-либерален сирийски режим ще промени политиката си и спрямо Ливан. През годините на гражданската война в Ливан отново се разви национално ливанско самосъзнание, което се въздига над разделителните линии на войната и сега все повече се обявява против всякаква чужда намеса - най-вече против сирийската, която е най-осезателна.

Подкрепата от чужбина със сигурност ще бъде добре дошла за Ливан. Само че и Израел и САЩ не трябва да се заблуждават: отрицателното отношение на мнозина ливанци към Сирия далеч не означава подкрепа за курса на Йерусалим и Вашингтон.