Либия има още само един шанс. Ето какъв. | Новини и анализи по международни теми | DW | 31.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Либия има още само един шанс. Ето какъв.

Всички опити Либия да бъде стабилизирана отвън се провалиха. Затъващата в хаос и анархия страна има може би още само един-единствен шанс, коментира Райнер Херман. Ето какъв:

Откакто преди шест години беше свален диктаторът Муамар Кадафи какви ли опити не бяха направени, за да бъде спряно разпадането на Либия – напразно. Последното споразумение, подписано в Париж от две ключови политически сили, със сигурност ще има същата съдба. Едната от тези сили, председателят на тъй нареченото "Правителство на националното единство" Файез ал Сарадж, в самата Либия няма никаква подкрепа. Другата сила, генерал Халифа Хафтар, е просто марионетка на чуждестранни правителства – най-вече на Египет и Русия. В Париж двамата либийски лидери се договориха за прекратяване на огъня и скорошни избори, но надеждите в тази посока не са реалистични.

През последните години нито едно споразумение, измислено и подписано извън Либия, не успя да стабилизира страната. Сегашният договор, подписан под патронажа на френския президент Еманюел Макрон с много медийна шумотевица, също възникна единствено благодарение на илюзията, че политически актьори, върху които Западът има определено влияние, могат да умиротворят страната – като в случая отново се пренебрегва балансът на силите в самата Либия.

През 2011 г. революцията, подкрепена от редица западни държави, успя да обедини много либийци. Но след смъртта на Кадафи революционният съюз бързо се разпадна. Едва ли не във всеки град възникнаха самостоятелни въоръжени отряди, които искаха да припечелят за сметка на държавата и на нейните богати петролни резерви. Помежду им и до днес се водят битки за разпределение на печалбите. В границите на "своя" град всяка от тези въоръжени групировки се грижи за сигурността на хората и им осигурява работа. Собствена идеология те нямат, във всяка групировка са представени всевъзможни течения: бизнесът, ислямистите, технократите.

Една страна в дълбока агония

В гражданската война през 2014-2015 година за пръв път се очертаха два големи лагера – нищо, че и двата всъщност бяха сглобени въз основа на много нестабилни тактически интереси. Привържениците на нерелигиозния генерал Хафтар си направиха парламент в източнолибийския град Тобрук, докато въоръжените групировки от Мисрата заедно с умерените ислямисти свикаха втори парламент в Триполи. Но тези два парламента също не могат да решат основния проблем в Либия: местните въоръжени групировки запазват своята автономност.

Редакцията препоръчва

През април т. г. тъй нареченото "Правителство на националното единство" започна работа в Триполи. То възникна под натиска на западните държави и с посредничеството на ООН, но и до днес практически няма никаква власт. И ако един ден това правителство се разпадне под натиска на различните въоръжени групировки, от този факт просто нищо няма да последва. Същинската битка се води между отделните градове и техните въоръжени владетели, а не между отделните кланове. Тъкмо поради това старейшините на клановете почти не са представени в ръководството на въоръжените групировки.

След като всички опити Либия да бъде стабилизирана отвън се провалиха, сега ключът към мира в страната се намира именно в ръцете на старейшините. В една страна, в която вече почти няма действащи институции, старейшините могат да се окажат важен фактор за стабилизиране на идентичността.

Не е случайност, че след като през юни излезе от затвора, синът на Кадафи Сейф ал Ислам установи интензивни връзки тъкмо със старейшините. Зад този ход се крие надеждата, че Сейф ал Ислам, който е следвал във Виена и в Лондон, а през последните години от управлението на баща си се смяташе за реформатор, би могъл да обедини клановете в нов съюз.

Hermann Rainer Kommentarbild App PROVISORISCH

Райнер Херман

Генерал Хафтар, който е противник както на младия Кадафи, така и на премиера Сарадж, с подкрепата на Египет се опитва да овладее цялата страна. Миналата седмица на средиземноморския си бряг в посока към Либия Египет откри нова голяма военна база. Дори Обединените арабски емирства, които се намират доста далеч, пратиха свои самолети в подкрепа на генерала.

Хафтар обаче освен това е приятел и на Русия. Москва се надява да разшири влиянието си в Либия и да спечели симпатиите на Италия, която иска да спре бежанския поток от Либия. По този начин Русия би разполагала с важен инструмент срещу ЕС. Освен това, с помощта на Хафтар, Москва може да си извоюва втора военна база в Средиземноморието (след Сирия) и да получи достъп до суровия петрол, който се добива в източната част от страната.

Но нека да го повторим отново: последните години показаха, че намесата на външни сили не обединява, а по-скоро разединява Либия.

Райнер Херман, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main