Лентички за масова употреба | Новини и анализи от България | DW | 29.01.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Лентички за масова употреба

Либийската трагедия бе превърната в най-масовото „риалити” в новата медийна история на България. /Явор Дачков/

Българските медицински сестри пред съда в Либия

Българските медицински сестри пред съда в Либия

Гледам лентичката - трикольор с многозначителния надпис „Не сте сами” върху ревера на един телевизионен водещ и се чудя какво ли ще стане, когато след месец до нея ще бъде закачена и една мартеничка. А ако междувременно на съответната медия й хрумне да направи друга рекламна кампания под формата на съпричастност с нечие нещастие, окичените водещи сами по себе си ще излъчват няколко послания, което още повече ще усложни приемането на новините, които поднасят. Позволявам си ирония по отношение на кампанията „Не сте сами”, именно защото става дума за кампания и защото същинската съпричастност с чуждата трагедия е само повод за една комерсиална по същността си акция. Българите, които са затворени в либийски затвор получиха първите си смъртни присъди преди две години, а са в затвора от осем. По правило по случая биват обвинявани българските политици за своята бавна реакция, но е факт, че и българските медии много бавно започнаха да обръщат по-сериозно внимание на случая. Спокойно бихме попитали – защо тези лентички не бяха закачени преди години. И защо днес всеки ден новините започват с новини за Либия, дори и когато няма такива. Отговорът е прост – защото потвърждаването на смъртната присъда обърна общественото мнение в много по-голяма степен към случая, а заедно с това се появи възможност и за едно общо „риалити”, което да не противопоставя различните медии в борбата им за рейтинг. Начинът по който се представя процесът в Джамахирията, методите с които се обработва публиката да праща SMS, да се окичва на лентички и да ходи на шествия – всичко това копира едно към едно големите тв продукции от рода на „Биг Брадър”. Така – въпросът с медициниските сестри от политически се превръща в културен. По-точно в поп-културен. Те са част от индустрията за развлечения, която набра инерция в последните години. Впрочем България не прави нещо ново в това отношение. Както винаги при нас, нещата се движат с няколко десетилетия закъснение. Сега откриваме силата на телевизионната индустрия така, както преди десетилетия това е ставало в западните страни. „Телевизионна мрежа” е стар филм, но актуален за България днес. Телевизията ръководи политиката, но и чувствата. Тя забавлява, но и просълзява. Спасява болните деца и ти казва кой прах за пране да използвате. Ако я нямаше телевизията Бойко Борисов още щеше да е нечий бодигард, а държавата сама трябваше да се грижи за децата и то не само по Коледа, но и през цялата година. Без телевизия хората трябва да проявяват истинско съчувствие към конкретни хора, или да си кажат няколко човешки думи един на друг вечер в къщи, или да си съставят собствено мнение.

А последното е враг номер едно на масовата култура. От където идва и името й. Споменатите лентички са нейно изделие. Те няма да помогнат на жените в либийския затвор, нито ще възпитат у сънародниците им чувство на състрадателност, което очевидно не е сред основните български добродетели. Символ за поредното издание на „Биг Брадър”, което при наличието на истински диктатор си е направо свръх-реално шоу.