Латинска Америка: неимоверно богат регион, затънал в бедност | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.05.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Латинска Америка: неимоверно богат регион, затънал в бедност

Латинска Америка би могла да е един от най-заможните региони в света. Държавите там разполагат с гигантски залежи на природни богатства и младо население. В действителността обаче цари ужасяващо социално неравенство.

Коментар на Ута Тоферн

Неравенството има много лица. Например това на неприличното богатство на малцина и бедността на мнозина. На невъзможността на много деца да получат образование, тъй като в Латинска Америка образованието е скъпо. На прикрития расизъм, на насилието срещу жени, срещу коренното население, срещу определени етнически или сексуални малцинства. Или пък на неравенството, породено от престъпността. А последицата от всичко това е миграцията от Централна Америка и Мексико към САЩ, и от Венецуела към Колумбия, Чили или Перу.

Причините за това неравенство се коренят още във времето на колониализма – в безогледната експлоатация на местното население и също така безогледния икономически модел за изцеждане на местните ресурси и отглеждането на монокултури. От два века обаче испанците и португалците вече не са господари на Латинска Америка, а отговорността за положението на населението носят тамошните независими държави. Да се иска извинение от нацията на някогашните конквистадори, както направи мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, е евтин трик и опит да се замаже личната отговорност.

Защо няма силни икономики?

Редакцията препоръчва

Нито една държава от Латинска Америка не успя да изгради силна собствена икономика. Богатството на животновъдите от Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай се дължи на безпощадното унищожаване на природата. Също и отглеждането на монокултури – обикновено на генномодифицирана соя и пшеница – е експортно ориентирана индустрия, която нито създава много работни места, нито води към прогрес. Независимо дали говорим за бананови плантации в Еквадор, захарна тръстика в Хондурас или насаждания от авокадо в Чили - нанасяните на природата щети са огромни, а ползите за местното население - сравнително ниски.

Не по-малко катастрофална с експлоатацията на ресурсите. Мексико и Бразилия имат силна автомобилна промишленост, но те са само доставчици за американските и европейските концерни. Собствена  автомобилна индустрия те нямат. А основаната след Втората световна война самолетостроителна компания Embraer наистина носи престиж на 211-милионна Бразилия, но едва 18 000 работни места.

При това Латинска Америка разполага с най-добрите предпоставки за създаването на едно силно общо икономическо пространство и за една координирана индустриална политика - много по-добри от онези, които е имал при създаването си Европейският съюз: един огромен едноезичен регион, гигантски залежи на природни богатства, които със съвместни усилия биха били управлявани далеч по-ефективно, отколкото поединично от отделните национални държави, достатъчно естествени ресурси за производство на енергия, младо и жадно за знания население.

Политически курс и икономически успех

Разпространение на бедността по държави

Разпространение на бедността по държави

И не на последно място континентът има обща история, в която, наистина има и някои частични регионални войни, но не нито една толкова голяма катастрофи, каквито са двете световни войни. И  въпреки това страните от региона така и не създадоха един латиноамерикански икономически съюз, а само взаимно конкуриращи се регионални конгломерати като Unasur, Mercosur или Alianza Pacifica.

Вижда се обаче, че няма задължителна пряка връзка между политическия курс и икономическия успех. Почти половината от населението в Колумбия и Аржентина живее бедно, макар че в едната управлява дясно, а в другата - ляво правителство. Общото е, че и двете правителства хвърлят вината на предишни управляващи. Нито възвеличаваният и до днес десен националпопулист Хуан Перон в Аржентина, нито харизматичният ляв популист Лула в Бразилия, Рафаел Корея в Еквадор или Ево Моралес в Боливия съумяха да направят силни национални икономики, да не говорим за Уго Чавес и неговия наследник Николас Мадуро във Венецуела.

Приходите от продажбите на суровини в началото на новото столетие можеха да бъдат използвани за подобряване на конкурентоспособността и за стъпване на световните пазари – най-вече чрез инвестиции, които да подобрят качеството на образованието и да го направят достъпно за всички. Това щеше да вдигне и тяхното технологично ниво. Вместо това беше заложено на социални програми, които намаляват страданията на бедните до известна степен, но пък изобщо не им помагат да поемат в свои ръце по-нататъшната си съдба. Или ако трябва да използваме метафората: вместо да им бъдат дадени въдици и риболовни мрежи, на хората им подхвърлят по някоя и друга риба.

Клиентелизъм и корупция

Ута Тоферн

Ута Тоферн

Тази форма на клиентелистка политика процъфтява и благодарение на политически системи, които осигуряват на съответните президенти силна власт и възможност за лесно преизбиране. А там, където конституцията забранява преизбирането на държавния глава или на други политически органи, масово се шири корупция. Който разполага само с един управленски мандат, не се интересува особено от устойчиво развитие, а мисли най-вече за това как да използва краткото време, с което разполага, за да заграби повече за себе си.

Принципите на взаимния контрол и на разделението на властите не функционират добре в Латинска Америка, а тенденциите за тяхното подкопаване се засилват. Голямото неравенство в страните от Латинска Америка може да бъде намалено само с едно общо усилие. За това е необходима политическа воля и готовност за съфинансиране на държавата. Повикът за по-високи данъци за богатите е повече от оправдан.

Но в региона няма достатъчно богаташи, с чиито отчисления да бъдат платени по-добро образование, здравеопазване, по-добре работеща полиция, по-ефективна инфраструктура и въобще - едно по-добро бъдеще за всички. Затова данъчната тежест трябва да обхване солидарно и средната класа. А без политическа воля, която да излиза извън исканията на обикновените протести, по-добра държава няма как да бъде създадена.