Латвия и нейното ″чудо″ | Новини и анализи от Европа | DW | 25.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Латвия и нейното "чудо"

Сега, когато Гърция е на ръба на държавния банкрут, мнозина сочат Латвия като пример за успешно справяне с кризата. Но дали приказките за икономическото чудо на Латвия отговарят на истината?

Едите Струка живее в малко село на около 160 километра от латвийската столица Рига. Майка е на шест деца. Съпругът ѝ работи в една дъскорезница, където печели около 500 евро месечно. Едите получава 300 евро издръжка от първия си мъж, който е баща на по-големите ѝ деца, плюс детски надбавки в размер на 180 евро. Самата тя не работи, тъй като се грижи за най-малкото си дете, което е на две години.

Ако сумираме всички доходи на семейството, на човек се падат по около 120 евро на месец. А това означава, че многодетното семейство спада към онези 20 процента от латвийците, които живеят под границата на бедността - тоест, с по-малко от 60 процента от средната работна заплата. През 2013 година тази сума възлизаше на 260 евро.

В същото време повечето експерти сочат Латвия като блестящ пример за справяне с икономическата криза. През 2009 година БВП на страната спадна четири пъти и беше най-ниският в света. А безработицата достигна 22 процента. Само три години по-късно Латвия вече беше сред лидерите в ЕС по ръст на БВП - благодарение на суровата политика на икономии. Напоследък обаче икономистите отбелязват, че социалното неравенство в страната е изключително високо, а равнището на доходите е едно от най-ниските в ЕС. Забавя се и икономическият ръст.

Valdis Dombrovski Lettland EU

Валдис Домбровскис

Как Латвия преодоля кризата

През 2011 година бившият латвийски премиер Валдис Домбровскис написа книга под заглавие "Как Латвия преодоля финансовата криза". В нея той разказва как правителството решило да не девалвира националната валута, а да заложи на стриктните икономии. Така например заплатите на държавните служители били намалени, а данъците - увеличени. Тези мерки били подкрепени с финансова помощ отвън в размер на 7,5 милиарда евро.

Антикризисната политика даде своите плодове - през 2011 година латвийската икономика вече отбелязва ръст, нивото на безработицата намалява наполовина, а държавният дълг съставлява само 40 процента от БВП. За сравнение: в много страни от ЕС държавните дългове са над 80 на сто от БВП. Освен това през 2014 година Латвия се присъедини към еврозоната. Бившият председател на ЕК Жозе Барозу заяви тогава, че "еврото ще направи Латвия по-силна от когато и да било и ще изпрати положителен сигнал към други държави, които преживяват сложен процес на икономическо възстановяване". А шефката на МВФ Кристин Лагард призова Гърция да се поучи от Латвия как се правят реформи.

А бедността?

Докато повечето икономисти оценяват положително последиците от въвеждането на еврото, анализаторът от латвийския Институт за външна политика Алдис Аустрес отбелязва, че много проблеми са останали нерешени: "Латвия преодоля финансовата криза, но икономическата криза продължава", казва той в интервю за Дойче Веле.

И наистина: по данни на Евростат, никъде другаде в ЕС ножицата между бедни и богати не е толкова широко разтворена, колкото в Латвия. Само България я изпреварва по този показател. Най-силно застрашени от бедност са многодетните семейства, пенсионерите и инвалидите. Още по време на кризата правителството намали необлагаемия минимален доход от 128 на 49 евро, като в същото време увеличи ДДС от 18 на 21 процента. Тези мерки доведоха до значително увеличение на разходите и така удариха най-вече по джоба на хората с ниски доходи. В същото време разходите за социални нужди в Латвия са едни от най-ниските в ЕС.

"Вадим вода от кладенеца"

Едите Струка купува само най-евтините хранителни продукти. Семейството много рядко може да си позволи риба или месо на трапезата. "Понякога пресмятам дали да купя прах за пране или шампоан", разказва многодетната майка. Осемчленното семейство живее в две двустайни жилища в един жилищен блок. "Нямаме вода. Вадим вода от кладенеца и се мием в леген", споделя Едите и разказва, че се отопляват с дърва, за което през зимния период плащат около 300 евро. Всичките им дрехи са от магазини за облекло втора употреба. Доскоро семейството е имало статут на домакинство с ниски доходи, благодарение на който градската управа е поемала част от разходите за отопление и храна. Но този статут им бил отнет. "Понеже продадохме старата кола и с парите си купихме друга, властите сметнаха, че вече нямаме нужда от помощ", казва Едите.

Изтичане на мозъци

По данни на Централната статистическа служба, през първото тримесечие на 2015 година средната заплата в Латвия е възлизала на 742 евро, преди облагане с данък. Което е много далеч от стойностите в страните от Западна Европа. В същото време делът на сивата икономика е достигнал 25 процента от БВП, а икономиката на страната страда от липса на инвестиции и отлив на работна ръка. Около 10 процента от латвийците са напуснали родината си през последните няколко години. Голяма част от тях заявяват, че никога няма да се върнат.

Реклама