″Кюрдите имат историческо основание да искат държава″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 23.09.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

"Кюрдите имат историческо основание да искат държава"

Още през 1920 г. е било предвидено създаването на независима кюрдска държава. Но Севърският договор е ревизиран и кюрдите остават с празни ръце. В понеделник кюрдите в Сев. Ирак ще гласуват на референдум за независимост.

Още от 1920 година насам на близо 30-те милиона кюрди в света им обещават собствена държава. Първо им го обеща американският президент Удроу Уилсън, а после обещанието бе включено в Севърския договор от 1920 година. Този договор обаче е ревизиран поради несъгласието на основателя на модерната турска държава Ататюрк, се казва в репортаж на телевизия NTV.

Швейцарският историк проф. Ханс-Лукас Кизер пише в „Нойе Цюрхер цайтунг", че кюрдите са направили грешка, когато след Първата световна война са застанали на страната на Ататюрк, който им е обещавал правото на самоопределение, за да ги откъсне от благоприятния за тях Севърски договор. Но след войната в Мала Азия (1919 – 1922) кемалистите създават единна държава, която поставя различните идентичности под похлупака на турския национализъм. Проф. Кизер отбелязва още, че почти постоянното извънредно положение в младата турска република е накарало цели поколения кюрди да гледат на новата държава като на враждебна сила.

Има историческо основание и логика 

Ревизионисткият договор от Лозана (1923 г.), който отменя Севърския договор, вече изобщо не споменава кюрдите. Тъкмо този договор обаче и до днес до голяма степен определя постосманската география. Швейцарският историк твърди обаче, че този договор стои на глинени крака и че последното развитие в Близкия Изток ясно показва, че разумът би трябвало да наложи една грижлива, частична ревизия на Договора от Лозана. Нещо повече, той твърди, че предвиденият референдум за независимост на кюрдите от Северен Ирак има своята историческа логика и основание. Още при сключването на въпросния договор, ръководителят на британската делегация в Лозана лорд Кързън заявява, че решението за малцинствата е „крайно лошо и злобно, за което светът ще бъде тежко наказан през идните сто години".

И наистина, договорът от Лозана оставя малцинствата в региона в ръцете на враждебни спрямо тях държави и се базира на фаталното политическо деление на мюсюлмани, християни и евреи, пише проф. Кизер.

"Дошло е време за нашата независимост"

Türkei Panzer graben sich in Grenznähe zum Irak ein (Reuters/Str)

Турция засили военното си присъствие в района по границата с Ирак

Германската телевизия NTV припомня в свой репортаж, че съдбата на кюрдите остава забравена от света чак до 1992 година, когато те се възползват от благоприятния исторически момент и решават сами да поемат инициативата. По време на иракската война, когато е създадена зона, забранена за полети, кюрдите окупират северните части на страната и си създават собствен парламент, президент, както и полиция и въоръжени сили. „Дошло е време за нашата независимост, даже и целият свят да е срещу нас", казва в репортажа един кюрд в Ербил.

Много противници на референдума

Все още международната общност обаче се опитва да отложи референдума за кюрдската независимост. Американците се опасяват от конфликти с Ирак, както и от това, че евентуална независимост за кюрдите би могла да отвлече вниманието на кюрдските бойци пешмерга от войната срещу ИД. Обединените нации също искат да избегнат конфликти около евентуалното прокарване на нови граници. Най-силни са обаче протестите на съседните държави Турция и Иран, където също има кюрдски малцинства. Анкара и Техеран се опасяват, че един независим Кюрдистан би могъл да възпламени сепаратистките тенденции.

Ердоганова Турция воюва най-остро срещу кюрдския референдум", отбелязва швейцарският историк проф. Хан-Лукас Кизер. „Ако референдумът покаже огромно одобрение за кюрдската независимост в Северен Ирак, това неизбежно ще засили претенциите за регионално самоопределение и в останалите смесени кюрдски области, пише историкът в заключение.

Реклама