Късата памет на американците | Новини и анализи по международни теми | DW | 27.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Късата памет на американците

Гражданската война в САЩ, Втората световна, Виетнам - това са големите войни в съзнанието на американците. Първата някакси се забравя, а в нея са загинали повече американски войници, отколкото във Виетнам.

Много млади американци смятат, че Франц Фердинанд е супер - имат предвид музиката на едноименната поп група. Малцина обаче знаят, че ерцхерцог Франц Фердинанд е онзи австрийски престолонаследник, с чието убийство в Сараево започва Първата световна война. Младите не знаят и, че американците са дали огромни жертви в Първата световна война - 117 000 войници. "В рамките на няколко месеца в тази война са загинали повече американски войници, отколкото по време на десетгодишната война във Виетнам", написа наскоро вашингтонският журналист Майкъл Мозтиг и заключи: "Ние знаем коя е забравената война между Гражданската и Втората световна, която се изплъзва от нашата историческа памет".

Германската подводница в Мичиган

Почти забравена е и една военна реликва, която лежи на дъното на езерото Мичиган. След войната американците правят тур за овации със завладяна от тях германска подводница и тържествено я потопяват във водите на Мичиганското езеро. "Подводницата е добре консервирана в студената вода, само чака някой да я извади", казва директорът на военния музей в Чикаго Кенет Кларк.

Саймън Лиянг от Чикаго е сред тези, които са чували за подводницата. Той следва история и иска да напише есе за Първата световна война. Но с голямо разочарование открива, че не може да намери достатъчно достоверни сведения в САЩ. "Ние, младите, трудно можем да разберем тази война. Училищата правят каквото могат, но в образователната ни система има големи пропуски", казва той.

U-Boot-Krieg

Торпилирането на "Лузитания" е сред основните причини за включването на САЩ във войната

Обратите в политиката

Историкът Дейвид Кенеди отбелязва, че провежданият от Съединените щати курс е претърпял неколкократни промени. На първоначалния неутралитет е сложен край, след като през 1915 година германски подводници торпилират британския лайнер "Лузитания" със 128 американци на борда и потапят няколко американски търговски кораба. И на 6 април 1917 година президентът Удроу Уилсън обявява с декларация война на Германия. Влизането на САЩ във войната катапултира страната на световната политическа сцена.

След победата над Централните сили, САЩ обаче бързо попадат отново в изолация. Дейвид Кенеди вижда причините за това в растящото разочарование на президента Уилсън от непримиримото отношение на европейските съюзници спрямо Германия. Както и в провалената инициатива на Уилсън за създаването на "Лигата на нациите" - един вид предшественик на ООН. Американският конгрес не одобрява инициативата на президента. "Ние просто не бяхме готови да играем по-голяма роля в света", казва Кенеди.

Хотдог вместо вурст

Максимален консерватизъм проявяват и обикновените американци. Дейвид Кенеди посочва, че след влизането във войната американците третират много свои съграждани от германски произход абсолютно несправедливо. А те не са имали избор, що се отнася до присъединяването им към армията. "Този, който не се сражаваше на страната на Америка, нямаше право да се нарича гражданин", разказва Георг Глоцбах, чийто чичо е бил доброволец.

Thomas Woodrow Wilson

Удроу Уилсън успява да запази неутралитета на САЩ в продължение на три години /от 1914 до 1917/

Американските власти смазват всички протести и съпротива срещу военната повинност. Комитетът за обществена безопасност изпраща агенти, които шпионират в църквите и заведенията. От уличните табели и от менютата в ресторантите са премахнати всички немски думи . Прочутият франкфуртски вурст принудително са превръща в хотдог. "Дядо ми имаше малък магазин за дрехи. След като започна войната, търговията замря напълно - американците отказваха да пазаруват от човек с германски произход", казва Глоцбах.

Под британско и френско командване

Директорът на националния военен музей в Канзас сити Робърт Дъдли твърди, че американската армия не е била подготвена за активно участие в операции в Европа. Бившият полковник и ветеран от Виетнам разказва, че през 1917 година американските военни подразделения първоначално са били стационирани в "по-спокойни" сектори. "До март 1918 година американските войски не влизат в истински боеве. Едва след поредната серия германски атаки, разпоредени от главнокомандващия германската армия Ерих Лудендорф, американските войници започват да се бият заедно с французите и британците, първоначално под тяхно командване", казва той.

Влизането на Америка във войната допринася в решаваща степен за победата, смята Дъдли. Но акцентът в честванията на събитията сто години по-късно години трябва да бъде друг: "Всички войници са се сражавали в защита на родината си. И възпоменателните тържества не бива да славят победата, а да отдадат почит на героите, борили се за своите страни", казва той.

Редакцията препоръчва