Към Русия или към Запада: накъде гледа Беларус? | Новини и анализи от Европа | DW | 19.08.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Към Русия или към Запада: накъде гледа Беларус?

На протестите в Минск никой не развява флагове на ЕС. Беларус ще си остане проруска страна – дори и без президента Александър Лукашенко. Анализ на Бернд Ригерт.

Путин и Лукашенко

Путин и Лукашенко

Един поглед към картата на Европа показва особеното географско разположение на Беларус: на запад страната граничи с членуващите в НАТО Полша, Литва и Латвия, на юг - с Украйна, а на изток – с Русия.

Беларус не е буферна държава, смята Густав Гресел от брюкселския мозъчен тръст Европейски съвет за външни отношения. “Беларус не е неутрален като Швейцария, Швеция и Финландия”, обяснява той. Източноевропейската държава е част от доминираната от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Другите членове на военния съюз са Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.

Редакцията препоръчва

Президентът Александър Лукашенко се позова миналата седмица на ОДКС. Той твърди, че НАТО разполагал войски на западната граница на Беларус. А след телефонен разговор с Лукашенко, Путин декларира, че Русия ще подкрепи своя съюзник “в рамките на договорните отношения“.

Русия не планира военна намеса

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг категорично отрече твърденията на Лукашенко за изпращане на допълнителни военни части в Полша и Литва и увери, че алиансът е заел "строго отбранителни" позиции и е "готов да отговори на всяка агресия срещу свои съюзници". Президентът Лукашенко пък разпореди на въоръжените сили на страната да започнат военни маневри по западната граница на Беларус.  

Според Густав Гресел, беларуският президент се опитва да конструира усещане за външна заплаха и така да насърчи Русия да се намеси в негова полза. "Но Путин няма подобни намерения. Докато Беларус не прекрачи червените линии, тоест се придържа към договорите за държавно обединение, икономическо и военно сътрудничество, Русия няма да се намеси", казва Гресел пред ДВ.

Експертите смятат, че основен приоритет на Русия е не спасяването на автократа Лукашенко, а съхраняването на проруската ориентация на страната. За Кремъл една промяна на управлението би била приемлива, стига да тя не променя курса на страната към Запада, Европейския съюз и НАТО.

Но и такава опасност изглежда не съществува. Опозицията не говори за интегриране на Беларус в Европейския съюз. Една от опозиционните лидерки Мария Колесникова заяви в интервю, че санкциите, които Европейският съюз обмисля срещу отделни лица, са по-скоро контрапродуктивни и ще се отразят лошо на дискусията между управляващите и опозицията.

Беларус не е Украйна

Европейските дипломати от дни предупреждават да не се дават поводи на Русия да твърди, че ЕС се меси във вътрешните работи на Беларус. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че хората в Беларус имат право сами да избират управлението си, но не отправи директно искане за оттегляне на Лукашенко. В телефонен разговор Владимир Путин и Ангела Меркел също са се разбрали, че няма да има “намеса отвън”.

Руската армия може за дни да окупира Беларус, но Кремъл няма интерес от една подобна интервенция, смята експертът Густав Гресел. Беларус не може да се сравнява с Украйна. Населението на Беларус е проруски настроено, двете държави са обвързани в общ съюз. Кому е нужна военна намеса?

Беларус, юли 2020: задържани предполагаеми руски наемници

Беларус, юли 2020: задържани предполагаеми руски наемници

Проблеми за Кремъл възникват от поведението на Лукашенко. Няколко дни преди изборите той задържа 32-ма руснаци с обвинението, че са руски наемници, работещи за дестабилизирането на Беларус. Лукашенко така и не откликна на желанието на Русия да построи военна база в Беларус и дори започна изграждането на отношения с НАТО. Беларус участва в някои програми на НАТО, а тази промяна в курса беше наградена от Европейския съюз през 2016 година, когато санкциите срещу управляващите в Минск бяха вдигнати.

Повторение на сценария от Армения?

Според някои от експертите, Русия може да се опита да наложи един проруски, модерен наследник на Лукашенко. Сред възможните имена се спряга Виктор Бабарико. Навремето, когато той се кандидатира за президент, Лукашенко се погрижи той да бъде задържан. Бабарико ръководи дъщерна компания на Газпром в Беларус и се обявява за независимост от Запада и от Русия. 

Паралели между ситуацията в Украйна и Беларус трудно могат да бъдат правени. Може би по-скоро с Армения. Там по време на протестите през 2018 година проруското правителство беше заменено от привидно ориентирани към Запада политици. Кремъл тогава не се намеси. Две години по-късно Армения не изглежда да има каквито и да било намерения да се оттегли от икономическите и военни споразумения с Русия. А днес министър-председателят и някогашен лидер на протестите Никол Пашинян се счита за приятел на Путин.

Реклама