Къде потъват нашите данъци? | Начало | DW | 21.10.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Къде потъват нашите данъци?

Данъчните приходи се използват далеч не само в полза на гражданите. Фантазията на общините се оказва безгранична: метъл концерти, абсурдни еко-курсове, прескъпи строежи. Чиста проба прахосване на парите на данъкоплатеца!

Сякаш растат по дърветата

Сякаш растат по дърветата

Гражданите прилежно плащат своя дълг към родината. В замяна получават чисти улици, читалища, училища. Когато обаче общините започнат да разхищават данъчните постъпления, отношенията между данъкоплатците и фискуса се обтягат. Тъкмо това се случва все по-често. Поради тази причина всяка година германското Сдружение на данъкоплатците публикува т.нар. "Черна книга на данъчните разхищения".

През тази година например данъкоплатците от град Целе са подкрепили солидно хеви-метъл групата "Drone", която е била изпратена няколко пъти в Китай в рамките на насърчаване на културния обмен. Но трябва ли това да става с парите на гражданите? Сдружението на данъкоплатците се обръща към канцлерството, но и до днес не е получило писмено становище по въпроса.

Immobilien Stadtplan

Цената на градоустройството често е с космически размери

На ресторант с пари на данъкоплатците

Финансирането на музикантите от групата "Drone" обаче е една от най-невинните "грешки" на общините. Далеч по-скъп излиза строежът на нови сгради. Истинска подигравка с данъкоплатците пък е, когато строителните разходи надвишават първоначалните сметки. Строителството на една училищна столова в Берхтесгаден например надхвърля човешките представи. Първоначално разходите се изчисляват на 650.000 евро. В крайна сметка обаче те достигат космическата сума от 1.3 милиона евро. Два пъти повече от предварителните изчисления. Трудно смилаема храна за данъкоплатците. Нали?

Примери за разхищаване на данъчните постъпления има още куп. В средата на тази година например министърът на културата на Заарланд уволни председателя на Сдружението за културното наследство на провинцията, тъй като той бе обвинен в разточителство. Между 2006 и 2008 година например е установено, че председателят на сдружението е посетил 119 пъти службено ресторант за над 20 000 евро общо, всяко посещение е струвало средно 172 евро - и всичко това от джоба на данъкоплатците!

Федералното правителство на околната среда пък платило 70 000 евро за провеждането на курсове за изграждане на еко-съзнание сред летци-спортисти. Абсурдното в случая е, че пилотите били обучавани по теми като: Защо не бива да оставяме открит огън без надзор? Защо не е хубаво да изхвърляме опасни вещества в буркани от мармалад? Къде да събираме старите батерии?

В Бремен пък в края на 2010 година до три моста за пешеходци са били монтирани светофари – коледен подарък за 500 000 евро! Официално светофарите трябвало да служат на инвалидите, за които изкачването на мостовете било трудно. И до днес обаче "коледният подарък" се използва главно от хора, които нямат здравословни проблеми.

Symbolbild Geldeinwurf

Пари, хвърлени на боклука

Да плащаш за нещо, което не съществува

Някои случаи на данъчно разхищение имат почти исторически мащаби. Град Гарбзен в Долна Саксония е добър пример в това отношение. През 1973 година община Беребостел, сега част от града, взема под аренда парцел от над 3 хектара за 99 години. Общината иска да построи там спортна зала. Много скоро обаче се установява, че теренът не е подходящ за целта. Град Гарбзен обаче не може да анулира договора за аренда. И какво се случва? Общината опитва всичко възможно, стига се и до съдебен иск, но усилията остават напразни. Последиците: и до днес гражданите на Гарбзен плащат арендните вноски.

Общата сума на плащанията със сегашна дата възлиза на 1,1 млн евро, както информира Сдружението на данъкоплатците. До 2072 година, когато изтича договорът, сумата ще набъбне с още 2.5 млн евро. Според договора градът дори няма право да застрои терена. Засега го ползват само собствениците на кучета. За разходки.

АГ/ФО/ДПА/СБ/К. Цанев

Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва