Къде в Европа е най-зле? | Новини и анализи от Европа | DW | 05.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Къде в Европа е най-зле?

В Брюксел редовно събират всякакви данни, засягащи 28-те страни-членки на ЕС. И публикуват най-различни статистики. Сега вероятно ще се появи поредната, от която ползата поне засега не се вижда.

Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор смята да въведе нова статистика, която да отразява социалните различия в ЕС и да обърне внимание най-вече на някои отрицателни тенденции. Ще се сравняват и оценяват фактори като нивото на безработицата, рискът от обедняване, разликите между богатите и бедните, както и реалното ниво на доходите на домакинствата. Целта, която си поставя новото "социално свидетелство" на ЕС, е да посочи последиците от политиката на икономии и бюджетно консолидиране най-вече в засегнатите от кризата държави в Южна Европа.

Но как ще се преодоляват проблемите, установени в "социалното свидетелство"? Засега този въпрос е без отговор. И не е предвидено да се правят допълнителни разходи за стимулиране на пазара на труда, нито пък да се предприемат някакви наказателни мерки срещу държавите, получили слаби оценки.

Антисоциалното чудовище ЕС

Новата статистика всъщност изпълнява една препоръка на държавните и правителствените ръководители на ЕС, а именно - по-интензивно да се обсъждат социалните измерения на икономическия и валутен съюз. Жозе Барозу вече обяви, че в бъдеще Еврокомисията може да се откаже от определени законодателни инициативи, ако те биха увеличили бюрократичния баласт: "Всичко ще става по-лесно, по-просто и по-евтино. Трябва да се концентрираме върху това, което ни носи реални ползи", каза председателят на Комисията.

Laszlo Andor EU Kommissar für Arbeit

Ласло Андор иска да установи докъде е довела политиката на икономии

Барозу отдавна е наясно, че много от европейските граждани гледат на Общността като на бюрократично и антисоциално чудовище, което държи на всяка цена да прокара стриктния курс на икономии. Данните на "Галъп", например, сочат, че 51 процента от гражданите на Европа отхвърлят курса на икономии, наложен на страните в криза. Едва 5 на сто от анкетираните смятат, че този курс носи положителни резултати. Президентът на ЕЦБ Марио Драги се постара да обори това мнение - наскоро той заяви, че еврозоната постепенно започва да се съвзема от кризата, поради което Централната банка ще продължи да следва досегашния курс.

Според лявата евродепутатка Габи Цимер, от няколко седмици в ЕС все по-активно се обсъждат социалните проблеми, свързани с безработицата и рисковете от обедняване. Но това не е достатъчно, казва Цимер и пояснява: "Докато хората са принудени да се борят за физическото си оцеляване, е просто абсурдно да разговаряме за връщане на дълговете".

Безработицата остава висока

Щом не се създават условия за достоен живот на хората, а отговорност за това носи и ЕС, не може да има никакъв дебат за дълговете, убедена е Цимер, която ръководи малката фракция на "Обединената Левица" в Европейския парламент. Евродепутатката твърди, че реформите в Гърция и драстичната политика на икономии не са довели до видими резултати, включително за безработните младежи. Във вторник Евростат съобщи, че безработицата сред европейците под 25-годишна възраст не е спаднала ни най-малко през последната година. В Гърция нивото ѝ е 61,6 процента, а в Испания - 56 на сто.

Griechenland Goldene Morgenröte Anhänger

Междувременно в Гърция привържениците на крайнодесните партии се увеличават

Алексис Ципрас - лидер на най-голямата гръцка опозиционна партия "Сириза", настоява за радикална промяна в курса и за прекратяване на неолибералната политика на икономии. Единственият резултат от икономиите бил, че създават "варварски" условия за живот в Гърция. Ципрас настоява за нов "план "Маршал" за Гърция, както и за международна конференция за дълговете на страната.

Еврокомисията обаче не е готова за такива радикални стъпки. Социалните последици от кризата и мерките за икономии първо трябва да бъдат проучени и изследвани, и чак след това ще се предприемат мерки за смекчаването им - казват от Брюксел.

В крайна сметка и без новата "социална статистика" на Ласло Андор, в цяла Европа е добре известно колко трагично е положението в Гърция, която вече шеста година е в рецесия. Председателят на Европарламента Мартин Шулц на свой ред определя предложенията на Ласло Андор за неамбициозни и закъснели. Според Шулц е необходимо една четвърт от средствата по структурните фондове на ЕС да бъдат пренасочени към социални проекти.

Редакцията препоръчва

Реклама