′′Култура′′ на българското подслушване | Новини и анализи от България | DW | 11.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

''Култура'' на българското подслушване

Какво характеризира "културата" на българското слухтене? И кога подслушването в България ще отмре? Социалният антрополог Харалан Алексадров и журналистът Явор Дачков коментират националните особености на слухтенето.

Незаконното подслушване далеч не е запазена марка само на България. Оказа се, че то се практикува почти навсякъде по света, всяка държава има собствен стил в слухтенето и обекти на този нездрав интерес са президенти, премиери, политически опоненти, известни личности и кой ли още не! Какво обаче характеризира "културата" на българското слухтене, около което се вихрят всички значими публични скандали от началото на прехода до днес?

Както всичко останало в държавата, и подслушването представлява "сеир с елемент на комшийско любопитство, завист и лека проклетия", коментира социалният антрополог Харалан Александров в разговор с Дойче веле. "В битов аспект този акт е движен не толкова от желанието да контролираме и манипулираме, колкото от необходимостта да разберем как я кара комшията и на какъв хал се намира той в момента. Така нашето подслушване е донякъде незлобливо. То е горе-долу същата култура, както да си долепиш ухото до вратата или до панела, за да разбереш какво се случва при комшиите, дали има скандал, дали се прави любов и как въобще вървят нещата при тях", обобщава Александров.

Haralan Aleksandrov

Харалан Александров

Аз знам, че ти знаеш, че аз знам

Журналистът Явор Дачков изтъква, че местният стил на слухтене издава манталитета на българина от половин век насам. "Когато двама българи се срещнат, те непременно трябва да се излъжат взаимно и затова с напредъка на технологиите се появи масовото подслушване. Просто хората гледат да се подсигурят с някой и друг запис от разговорите помежду им. Именно така си обяснявам многобройните разговори на политици, които се появиха в публичното пространство, и които в по-голямата си част са правени от самите участници", смята Дачков.

"Подслушването като държавна политика съдържа елемент на институционална безпомощност", смята Харалан Александров. Според него причина за огромните размери на явлението в България е общото допускане, че властта корумпира и всеки, който е в позиция на социална власт, ще се опита да се "облажи". "Хората на върха на властовата пирамида, знаейки горе-долу собствения си морал, се опитват да контролират останалите, за да не се разграби държавата без тях и съответно ги подслушват. Това е обречена и отчаяна работа, но за мен тя е израз на комбинация от клюкарско-селска култура и административна безпомощност", коментира социалният антрополог. Той смята, че основният разрушителен ефект на подслушването е прекрачването на границите, ликвидирането на частното пространство. "За да може човек да развие някакви морални качества, той трябва да е уверен, че разполага с една територия, върху която той е автор на автономни и лични решения. Ако знае, че е постоянно подслушван, контролиран и наблюдаван, той изразходва целия си талант в това да надхитри този, който го следи под лупа. В този смисъл най-потресаващото за мен през последните години не е фактът, че се слухти масово, а готовността на популярни обществени и политически фигури да бъдат подслушвани. Редица хора, сред които, ако не се лъжа, е и сегашният президент, тогава министър на регионалното развитие, казваха, че не са срещу подслушването, защото нямало какво да крият. Това е потресаващо и изразява дълбока липса на елементарни демократични рефлекси, както и липса на гражданска култура!", казва Харалан Александров.

И Явор Дачков смята, че подслушването нарушава човешката интимност. Според него човек има нужда от личен свят и той е истински човек тъкмо в този свой интимен свят. "Когато там навлязат микрофоните и този свят стане достояние на цялата публика, самата интимност се разрушава, атакувана е същината на човешката природа", казва журналистът. Дачков признава, че е участвал в разпространяването на записи, които обаче засягат политическата и икономическата власт в България. Правил го е с убеждението, че когато обществото в една затворена система няма достъп до законна информация, то трябва да я получи по друг начин. "Подслушването ще отмре, когато в България се създаде истинска демокрация, когато институциите заработят нормално и когато политиците говорят и правят същото, което обещават на своите избиратели", коментира той.

Yavor Dackov

Явор Дачков

Обществена потребност или сензация?

Явор Дачков смята, че е много важно да се преценява кое трябва да се публикува в медиите и кое не. "Когато става въпрос за лични мейли, записи, както стана във Великобритания и в САЩ, когато държава съюзник подслушва министър-председател на друга приятелска страна, това е недопустимо. Медиите би следвало да преценяват всеки случай според тежестта и важността му, да са наясно за онова, което обществото ще научи от въпросната публикация, а не просто да задоволяват жаждата за пикантерии и скандали", казва журналистът. Той дава пример с вестник "Галерия", публикувал през 2011-та година стенограма на телефонен разговор, в който тогавашният премиер Бойко Борисов предотвратява митническа проверка в склад с контрабандно производство на алкохол. "Този запис влезе в доклада на ЕК за корупцията в раздела за България, като комисията се позова на случаите, публикувани във вестника", припомня Дачков.

"На практика подслушването плюс жълтите медии са едни от многото начини цялото общество да бъде превърнато в потенциално корумпирани, заподозрени, презрени и съмнителни хора, което прави съвършено невъзможно възникването на каквато и да е морална йерархия в него", казва Харалан Александров. "Общност, която избере по този начин да се отнася към ближния си, на практика се отказва от развитие и се обрича на нищета и посредственост", добавя социалният антрополог.

Претръпналото общество

А какво ли изпитва българинът, когато разбере, че някой е бил подслушван, следен или наблюдаван? Според бившия главен секретар на МВР, сега експерт по сигурността доц. д-р Николай Радулов, това днес не прави впечатление на никого, тъй като българите отдавна са свикнали с новините за слухтенето. "Българинът е претръпнал и днес той по-скоро очаква такива неща да се случват, отколкото да не се случват. Това обаче е свързано и с пълното недоверие на хората към държавата и държавността. Просто българинът не вярва, че държавата спазва правилата, както и не вярва, че тя ще го защити срещу престъпниците", заключава някогашният главен секретар на МВР.

Редакцията препоръчва