Кукувици в гнездото на протестите | Новини и анализи от България | DW | 26.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Кукувици в гнездото на протестите

Кой иска да се възползва от протестите и кой има правото да бъде техен изразител и бенефициент? Георги Лозанов се опасява, че "кукувиците" могат да сведат протестите до балканска патаклама в периферията на демокрацията.

Много участници в протеста от 2013-та по-късно бяха фрустрирани от резултата, който сами постигнаха - връщането на ГЕРБ във властта при запазване и дори засилване на влиянието на Делян Пеевски, заради когото протестът започна. Това състояние, означено през 2016-та с термина постистина, е вид "социален махмурлук" - мотивиран си да извършиш нещо, за което на другата сутрин съжаляваш. В световен мащаб като шлагерни примери за постистина се дават Брекзит и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Има риск пак така да се случи и сега, ако участниците в протестите гледат само с едно око към бъдещето, а другото доброволно си го затварят. В смисъл: да паднат исканите глави, а после да става каквото ще. Вярно е, че мощните изблици на гражданско недоволство като настоящият, или тези през 1997-а и 2013-та са санитарна сеч в политиката и тяхната цел е да отстранят негодното, а не да предлагат идеи и да водят диалози. Заедно с това обаче, протестите от първия до последния си ден произвеждат вот, техният пряк бенефициент в крайна сметка не са протестиращите, а политиците. Докато едни днес излизат на улицата по собствена воля, други утре ще капитализират недоволството им в свой интерес. И няма как да е иначе, защото протестиращите не са политически, а граждански субект, който обаче дава тласък на политическата битка. Тя тече с пълна сила, като от нейния изход ще зависи дали гражданите след време ще се почувстват удовлетворени или излъгани.

Редакцията препоръчва

Най-вероятният ефект от протестите в момента е, че ще доведат до предсрочни избори, на които (дори и да не са предсрочни) ще се свие вотът за ГЕРБ и донякъде за ДПС, а за патриотите и "Воля" да не говорим. Въпросът е къде ще се "отлеят" гласовете, които от две седмици се търкалят по улицата. Кандидатите за тях са много. Засега изглежда, че президентът има най-голям шанс да ги привлече, дарен му от демонстративното нахлуване на прокуратурата в канцеларията му. И той, забравил собствената си принадлежност към институционалната политика, се изживява като водач на бунта срещу нея. Доколко това е в полза за гражданската репутация на протестите личи от факта, че пришиването към тях на Радев (заедно с Васил Божков) е основен коз в опитите да бъдат компрометирани. А и има протестиращи, които явно усещат присъствието на президента като вирус в системата, щом във Велико Търново го посрещат с плакат "Радев, чао, чао, чао" (по аналогия с песента за коронавируса). Ако си отворим и другото око, ще видим какво президентът би правил със спечелените от протестите дивиденти: първо, ще търси начин да ги пренасочи към Нинова и/или Манолова или направо ще тръгне да прави собствена партия в техния политически спектър, и второ - ще ги сложи върху везната на българо-руските отношения.

Самата Корнелия Нинова, с нейното оплакване какво й е отнела демокрацията, не излезе пред парламента, за да не я освиркат (както стана пред БНТ), а по време на обсъждането на вота на недоверие реши да пренесе протеста вътре в сградата. И без неудобство повтаряше неговите искания и лозунги. Има нещо оскърбително към политическата памет в намерението на БСП да се възползва от гражданското недоволство сега, след като винаги досега големите протестни вълни са били вдигани от правителства, излъчени тъкмо от нея. А пренасянето на традиционната партийна сбирка от Бузлуджа в София, за да се прави, че е част от гражданското недоволство, е ярка проява на историческо нахалство.

Но в мимикриите на тема гражданско общество недостижима е Мая Манолова - дежурният участник в челната редица на всякакви протести. На този обаче сякаш предпочита да е в сянка, което затвърждава подозрението, че други играят от нейно име. А тя чака протестите да освободят политическия терен, за да се завърне цялата в бяло и никой да не я пита КОЙ.

Протестиращите са граждански субект, който дава тласък на политическата битка

Протестиращите са граждански субект, който дава тласък на политическата битка

Слави Трифонов стои на дистанция от улицата, но пък телевизията му "7/8" от създаването си подържа твърда протестна линия срещу Бойко Борисов и правителството му. Като прибавим и политическите му обяснения в любов към народа още в "Шоуто на Слави" по бТВ, се оформя негласното му послание към днешните протестиращи: няма нужда аз да идвам при вас, защото вие дойдохте при мен. Дали ще се намерят сред тях такива, които да го чуят, предстои да видим.

Списъкът с кукувиците, които мътят в гнездото на гражданското недоволство, може да бъде продължен. Включително и с отделни елементи от самия протест, които в персоналните си амбиции са готови да го радикализират до насилие и така да отблъснат много от поддръжниците му. Докато го сведат до балканска патаклама в периферията на демокрацията.

Политическият субект, който има моралното и интелектуалното право да бъде изразител, а и бенефициент на днешните протести е "Демократична България". По две съвсем конкретни причини. Първата е, че именно съпредседателят й Христо Иванов с изключително добре прицелената си акция в Росенец предизвика хората да преодолеят страховете и безразличието си и да излязат на улицата. И втората: двете теми, които дават смисъл на протеста им в дълбочина - върховенството на закона и борбата с корупцията, са централни за политическата философия на "Демократична България". А искането на оставката на главния прокурор сега е пряко продължение на тежката схватка с него, в която Христо Иванов и партията му влязоха още преди избора му.

Има и една трета, по-обща причина: тези протести могат да възстановят ролята на традиционната десница у нас, която тръгва от преддеветосептемврийските партии, минава през възраждането след 1998-та и успехите на СДС в началото на прехода, за да затихне през новия век в разрез с всякаква историческата логика. Дали обаче днешният й законен наследник - "Демократична България", ще може да я върне в голямата политика като се опре на протестите, зависи не от протестите, а от "Демократична България". От това дали лидерите й са способни най-после да спечелят една политическа битка или пак ще трябва да се примирят с достойна загуба.

Вижте и това видео на ДВ:

Вижте видеото 03:02

"Залогът е България": 15-ти ден на протеста

Реклама