Кубинците и свободата | Новини и анализи по международни теми | DW | 15.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кубинците и свободата

От една година насам кубинците могат да пътуват в чужбина почти без ограничения. През 2013-та от това право са се възползвали близо 185 000 души. Половината от тях така и не са се върнали в родината. Засега.

В продължение на четири десетилетия свободното придвижване на кубинските граждани бе силно ограничено: за да могат да пътуват извън родината, те трябваше да разполагат със специално разрешение да излязат от страната, както и с покана от чужбина. Вярността към политическата линия на правителството бе по правило рещаваща за получаване на разрешението за напускане на Куба. Миграционната реформа на президента Раул Кастро, въведена преди една година, бе предназначена да сложи край на всичко това. Според новия закон, всеки кубинец с валиден паспорт би трябвало да може свободно да излиза страната без сложни бюрократични процедури.

Миграционната реформа доведе и до съживяване на диалога между Куба и САЩ. Това бе крайно необходимо, тъй като политическият конфликт между двамата идеологически противници подтикна почти четири милиона кубинци да избягат от родината си и да потърсят убежище навън. Половината от тях се отправиха именно към Съединените щати. Една от причините за това бе провежданата от Вашингтон т.нар. политика на сухите и мокрите крака. Тя гарантира убежище на всеки кубинец, стъпил на американска земя, но не и на тези, които са били заловени при опитите си да я достигнат по море. Освен това всеки кубинец, успял да се задържи в Съединените щати в продължение на една година, получава право на пребиваване в страната. Според правителството в Хавана, на фона на тези правила незаконната миграция не би могла да бъде предотвратена.

Сега Хавана и Вашингтон отново обсъждат проблема, който се нуждае от най-спешно решаване. Става дума за икономическите и социалните промени, които се извършват твърде бавно. Именно това е причината, поради която все повече млади хора напускат карибския остров.

Kuba Flüchtlinge Archivbild 2009

Кубински бежанци на път за САЩ

Пътуването в чужбина като лукс

Според официалните статистически данни от Куба, през 2013 пътувания са предприели близо 185 000 души - или три пъти повече, отколкото през 2012-та. Повечето са заминали за Съединените щати и за Испания, както и за някои латиноамерикански страни като Панама, Мексико и Еквадор. Немалко хора са се отправили и към Франция, Италия и Германия. Според официалните данни, до 30 ноември 2013-та повече от половината не са се върнали в Куба. За разлика от времето преди реформата обаче те не са смятани за невъзвращенци.

Въпреки новите разпоредби обаче желаещите да пътуват в чужбина все още са изправени пред редица пречки: така например разходите за формалностите около заминаването и билетите определено не са по джоба на всеки в Куба. Там средната работна заплата е 15 евро. Освен това Куба има безвизов режим само с 34 страни от Африка и Азия, които са сред по-бедните държави. За влизане в държавите, за които кубинците се нуждаят от виза, важат доста рестриктивни условия.

50 Jahre nach der Revolution in Kuba

Ползите от реформата са най-вече за младите кубинци

Свободата - само за младите?

Международната общественост приветства извършената в Куба миграционна реформа. Тя оказа положително влияние върху развитието на ситуацията с човешките права и политическите свободи. Реформата е добре дошла и за дисидентите, които предприемат обиколки из цял свят и представят своята гледна точка за актуалните проблеми на кубинското общество.

Известният кубински писател Леонардо Падура написа преди време следното: "За младите кубинци миграционната реформа може и да означава надежда. Надежда, че те могат да устроят живота си там, където им харесва - било то в Куба или някъде другаде. За поколението на техните майки и бащи или баби и дядовци обаче възможността да се насладят на тази свобода е много по-ограничена и по-трудна: Накъде да тръгнат? От какво ще живеят? Как ще могат на 45, 50 или 60 години да се устроят в нова държава, в един свят, потънал в криза?". Въпроси, които и днес - година след влизането на реформата в сила - нямат отговор.

Редакцията препоръчва

Реклама