Критични публикации за България: Кой стои зад тях | Новини и анализи от България | DW | 19.09.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Критични публикации за България: Кой стои зад тях

В авторитетни чуждестранни медии напоследък се появиха редица критични публикации за България и нейното правителство. Има ли някаква скрита цел в тези атаки, както подозират някои в България? Коментар на Петър Чолаков.

Според депутата от ГЕРБ Тома Биков, критичните към българското правителство статии в европейската преса всъщност са платени от… българи. Ако продължим мисловната траектория на тази произволна интерпретация излиза, че срещу страната ни има едва ли не глобална конспирация.

От тази гледна точка „заговорниците”, в чиито редици влизали евродепутати и журналисти от авторитетни медии като „Шпигел”, „Гардиън”, „Файненшъл Таймс”, „Политико”, „Льо Монд” и други, използват различни похвати и инструменти, ала целят само едно: да принизят постиженията на най-дълго управлявалия български премиер Бойко Борисов. Изглежда, според г-н Биков, целта на заговора е да предизвика предсрочни парламентарни избори в България. По този начин „конспираторите" се солидаризирали с протестиращите срещу правителство.

Всъщност, анализът на г-н Биков е логичното продължение на изказаното от него по-рано тази година: че публикациите в „Ел Периодико” за къщата в Барселона и за схема за пране на пари също са платена от българи манипулация.

Сходни с тезите на г-н Биков са и наблюденията на г-н Каракачанов. Истински будител-патриот, вдигнал фенер над главата си, за да покаже пътя; застанал смирено - със строга, но мъдра усмивка, вицепремиерът Каракачанов смята, че е напипал „същината на въпроса”.

Атака срещу всичко българско?

Редакцията препоръчва

„Оказва се системен натиск с всички сили и средства срещу България – като национална държава, срещу християнството у нас – като хилядолетна ценностна система и срещу българските национални институции – като единствена пречка пред налагането на антинационални и антихристиянски ценности, норми и практики”, разкри г-н Каракачанов.

Той явно вярва, че е открил дълбоката причина за атаките срещу стабилността. Истинският залог била българщината. Обвиненията за корупция, за зависима прокуратура и съд, за цензура и прочия, според него, са само параван, за да бъде омърсена, покварена и подчинена нашата родина.

Подозренията на г-н Каракачанов и г-н Биков граничат с параноя. За онези, които са свикнали с покорния, сервилен тон на повечето медии, а и институции у нас, те навярно звучат дори достоверно.

Преди 16 години, като студент в London School of Economics, стажувах в отдела за политически анализи на BBC. Тогава Андрю Гилиган, журналист от медията, направи няколко много критични материала, които поставиха под огромно съмнение начина, по който правителството на г-н Блеър „убеди” британците да участват във войната в Ирак (г-н Блеър твърдеше, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, което впоследствие не бе потвърдено).

Не, развитите демокрации не са безупречни. Но утвърдените медии там, в огромната част от случаите, са ефективна четвърта власт. Те са истински работещ коректив на останалите институции.

Когато политици от най-корумпираната страна в ЕС, която заема печалното 111-то място по свобода на словото, започват да подозират чужди медии с висока репутация в мащабна конспирация срещу България, работата прилича на това най-слабият ученик в класа да мрънка, че отличниците преписват от него.

Нека чуем какво ни казват

Евродепутати като г-жа Дейли, които са политически опоненти на ЕНП, критикуват българския премиер и главния прокурор. Но това не означава автоматично, че казаното от тях е лишено от смисъл. А защо ЕНП не бърза да излезе с нова позиция, която да защити г-н Борисов?

Когато водещи медии - не само в Европа, а и отвъд океана, дават трибуна за същите критики, когато те се изразяват от висши дипломати като г-н Пардю, които чудесно познават страната ни от първо лице, е добре управляващите в София да се позамислят преди да говорят. 

Странните интерпретации на г-н Биков и г-н Каракачанов изпълват с ново съдържание класическия Ботев оксиморон „дивак учител”. Дали недодяланите са „натрапени ментори” от чужбина - „соросоидите” и „пропагандаторите на Истанбулската конвенция – или всъщност сме ние, които инатливо отказваме да се видим в огледалото?

Реклама