Критиката на Гаук към Русия: нито навреме, нито на място! | Новини и анализи от Европа | DW | 03.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Критиката на Гаук към Русия: нито навреме, нито на място!

В реч по повод 75-та годишнина от началото на Втората световна война, Йоахим Гаук остро разкритикува руската политика за Украйна. Времето и мястото за тази изява обаче не бяха добре подбрани, смята Фолкер Вагенер.

default

Йоахим Гаук

Да си президент означава да балансираш противоположни позиции, да зачиташ мнението и на едната и на другата страна, да умееш да задвижваш определени обществени развития и дискусии, но без да даваш окончателна преценка за тях. Ролята на германския президент е като на добрия глава на семейство. Той трябва да стои над нещата, да изпълнява представителни функции, без да се меси в реалната политика, която е приоритет на канцлера, правителството и Бундестага.

Йоахим Гаук, който се слави като политически вмешател още от времето когато беше протестантски свещеник в бившата ГДР, за пореден път надскача строго дефинираните тесни граници на своя пост. Неговата страстна критика по адрес на Путин и настояването за нова отбранителна готовност на Германия, произнесени с тон, нетърпящ възражения, е политическа бомба, чийто отзвук едва ли скоро ще отшуми.

Повече разединител, отколкото помирител

Първата грешка на президента беше свързана с избора на мястото и повода за неговата критика спрямо Русия. На първи септември преди 75 години започна Втората световна война, в която загинаха 20 до 30 милиона (!) руснаци. Недостатъчната политическа и психологическа чувствителност на Гаук не би могла да бъде извинена дори с обстоятелството, че атаката срещу Путин вероятно е изразила точно онова, което мислят и чувстват много поляци. Няма съмнение, че военните действия на Русия в Източна Украйна са колкото възмутителни, толкова и незаконни от гледна точка на международното право, но във времена на огромен политически драматизъм и човешка трагика, острата реч на германския президент в Гданск не беше полезна, камо ли пък дипломатична.

Гаук - острие на новата германска външна политика

От години германската външна политика се намира в процес на пълно обновление. Сред многобройните известни и призвани защитници на този процес е и германският президент, който неведнъж е правил недвусмислени изказвания в полза на една по-активна роля на Германия в света - например по времето на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 г. Също и през 2013-та, по повод на годишнината от Обединението на Германия, Гаук се прояви като активен защитник на тезата, че Германия не може да бяга повече от поемането на "по-голяма външнополитическа отговорност в света".

Всичко това не става случайно. Както и сега, по повод 75-та годишнина от началото на войната, изявленията на президента неизменно са свързани с някакъв важен повод, в чийто контекст той произнася своите апели за повече сила и по-съществена роля на германската външна политика в света. Така той де факто приглася на исканията да се сложи край на десетилетната "култура на военното въздържание".

Позволява ли постът подобни свободи?

Deutsche Welle Volker Wagener Deutschland Chefredaktion REGIONEN

Фолкер Вагенер

Йоахим Гаук със сигурност не е военолюбец, но речта му в Гданск оставя впечатлението, че острата критика срещу Русия и Путин е нещо като закъсняла реплика, адресирана към бившия "по-голям брат" на някогашната ГДР. От думите му прозвуча предимно гласът на източногерманеца Гаук, а не толкова на президента на обединена Германия. Всичко това обаче говори за известно надскачане на правата, предвидени за "първия слуга на държавата"!

Има и още нещо, което ни кара да се замислим над станалото. "Медалът" за най-храбра критика спрямо Москва в случая е без особена стойност, поради съотношението на силите в момента, а то е известно на всички. И какво, собствено, иска да ни каже Гаук, когато настоява Германия да приведе отбранителната си способност в съответствие с новите обстоятелства"? Да не би да иска да се извадят от нафталина стотиците извадени от въоръжение танкове "Леопард 2" или пък да се върне задължителната военна служба? Защото който се е хванал на хорото, трябва да го играе докрай. Но дали германците наистина искат да се хващат на това хоро?

Редакцията препоръчва