200 дълбоко замразени човешки тела се намират в резервоари от легирана стомана, охлаждани от втечнен азот в помещенията на американските фирми "Alcor" и "Cryonics Insititute". Дали ледените блокове един ден ще бъдат разтопени, а "замразените" - събудени за нов живот? Ако това се окаже възможно, някои нелечимо болни днес биха могли да "изчакат" бъдещия напредък на медицината.

Малък пробив

Учени вече успяха да осъществят мечтата на човечеството, макар и в съвсем малък мащаб. Чешки изследователи замразиха особено чувствителни към студа ларви на мухата "Drosophila malanogaster" и след повече от час успяха да ги размразят без да им нанесат вреди. Техният трик се състои в това, че "напомпват" ларвите с аминокиселината Prolin, която играе ролята на антифриз за тъканите, предпазващ ги от разрушаване.

Други растения и животни по природа притежават един вид антифриз. Пример за това е горската жаба, обитаваща региони в Северна Америка. Нейните телесни течности замръзват при минусови температури, но захарта, съдържаща се в клетките, осуетява увреждането на тъканите. А ларвите на един особен вид бръмбар в Аляска издържат и до минус 150 градуса.

"Природата ни показва, че живите организми могат принципно да издържат замразяване и размразяване без вредни за тях последици", казва експертът по крионика Клаус Замес от Университетската клиника в Хамбург. Той се надява, че в бъдеще това може да стане възможно и за човека.

Дали тази визия може да стане реалност? Защо не? Нали от години в лаборатории са съхраняват замразени яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони. За "антифриз" служат така наречените криопротектори, които предпазват клетките от увреждания вследствие на дълбокото замразяване. "Процедурата функционира само при отделни клетки или тъкани", обяснява Андреас Шпутек, специалист по трансфузионна медицина в Университетската клиника в Хамбург.

За кюфтето и кравата

При дебелина на тъканта над пет милиметра възникват проблеми, защото равномерното й охлаждане се оказва много сложно. Още по-големи трудности възникват при комплексни тъкани и цели органи. "На всичкото отгоре и самите криопротектори при висока концентрация действат токсично на клетките", казва Шпутек.

Специалистите по крионика не губят надежда. Те залагат на нов метод на шоково замразяване, при който съдържащите вода елементи придобиват стъкловидна форма. По този начин се избягва образуването на кристали. Но и при този метод има нужда от отровните криопротектори. Някои учени са скептични, че визията за вечен или нов живот някога изобщо ще стане реалност.

"Не вярвам, че тези методи ще функционират при големи човешки органи", казва микробиологът Мартин Ценке от Института за биомедицина в Аахен. Според него мечтата за вечен живот е чисто и просто фантасмагория. Още по-драстично се изразява Андреас Шпутек: "Който вярва, че един дълбоко замразен човек може да бъде събуден за нов живот, вероятно вярва и в това, че кюфтето може отново да стане на крава."

АГ, ДПА, ФО, ХВ, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова