Кризата в ЕС
2 юли 2008Тези, които се занимават с европейска политика в Брюксел или пък информират за нея, трябва да притежават две основни качества: да не им пука и да са много търпеливи. Само така последното изявление на полския президент не би ги хвърлило в паника. Та нали вече познаваме Качински? Нали заради срещата на върха на ЕС по повод Лисабонския договор беше на ръба на провала?
Брюксел познава прекалено добре Качински
Полският президент е така да се каже почти предвидим в иначе изненадващите си завои, защото в крайна сметка въпреки цялата дандания той дава съгласието си. Прие дори и омразния му Лисабонски договор. Така би трябвало да стане и този път. Защото не бива да забравяме едно: името Качински е свързано с един доста солиден изборен провал. Братът на президента, Ярослав Качински, беше принуден неотдавна да се раздели с премиерския пост.
Ще е доста странно, ако един президент, чийто стол се клати, си позволи лукса да се противопоставя дълго време на решение на двете камари на полския парламент. Те в крайна сметка одобриха Лисабонския договор, зад който застава и полското правителство. Освен това полски политици с опит твърдят, че при един референдум договорът би получил подкрепата на по-голямата част от поляците. И ако се наложи ще се стигне и до референдум само че срещу Качински. Неприятното в изявленията на полския президент е, че те предизвикват отново страх и несигурност. Защото нееднозначните заплахи на Качински наливат вода в мелницата на всички онези, които по едни или други причини искат да провалят Лисабонския договор.
Да не хвърляме всички в един кюп!
И изведнъж всички попаднаха под един параграф заедно с ирландското "не" на Лисабонския договор: и съмненията на полския президент, и евроскептицизмът на чешкия му президент, и изчаквателната позиция на германския президент заради все още неизлязлото решение на Конституционния съд.
Точно това е погрешното. Защото по-нататъшното развитие на въпроса за лисабонския договор в Полша, Чехия и Германия е предвидимо. В тези страни Лисабонският договор ще бъде ратифициран. В Ирландия обаче нещата стоят другояче и онзи, който постава политическите игри и тактика на едно ниво с ирландското "не", подценява сериозността на проблема.
Ирландия си остава истинското изпитание за ЕС и никой досега не знае, как може да бъде преодоляно то. Какво все пак би могло да се направи? Брюксел трябва да се научи да убеждава и точно това не му се удава никак!