Краят на ЩАЗИ: когато шпионираните се обръщат срещу шпионите | Новини и анализи от Европа | DW | 15.01.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Краят на ЩАЗИ: когато шпионираните се обръщат срещу шпионите

"Да опазим досиетата си" - с този призив преди 30 години източногерманските граждани щурмуват централата на ЩАЗИ в Берлин. Службата е разпусната именно под техния натиск.

"Щит и меч на партията". Под това мото работи основаното през 1950-а година Министерство за държавната сигурност на Германската демократична република. Основните му задачи са потискане и контрол, а жертвата - собственият народ. Министерството, останало известно като ЩАЗИ, е най-важният апарат за натиск на Германската единна социалистическа партия.

ЩАЗИ не успява да предотврати падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989-а година. Нито собствения си разпад. Девет дни след изненадващото отваряне на границата тайната полиция на ГДР е преименувана в Служба за национална сигурност. За по-голямата част от 17-те милиона източногерманци това е просто ново име на старата система.

ЩАЗИ е основна тема по време на разговорите на кръглата маса в Берлин на 15 януари 1990-а година. Представителите на стария режим, начело с Ханс Модроу, и граждански активисти дискутират бъдещето на ГДР. Гражданското движение "Нов форум" свиква протест пред централата на ЩАЗИ с призива "Носете вар и тухли". Тайните служби трябва да бъдат символично зазидани - "с въображение и без насилие".

Краят на ЩАЗИ

Отзовават се хиляди, сред тях и берлинчанинът Арно Полцин. "Можахме да влезем на територията на службите без проблеми - без отпор и проверки", спомня си той. В една от сградите Полцин забелязва униформени. Те наблюдават с интерес и с любопитство какво се случва. Символична гледка в очите на Полцин. "ОК, директна заплаха вече нямаше".

С щурмуването на централата на ЩАЗИ пада и последният бастион на източногерманските тайни служби. Но всичко започва на 300 километра югозападно от Берлин - в Ерфурт. Група жени, сред които художничката Габриеле Щьотцер, организират окупацията на местната сграда на тайните служби на 4 декември 1989-а година. Границите между Изтока и Запада са отворени, но хората все още изпитват недоверие. "Сянката над ГДР продължаваше да тегне", казва Щьотцер. На място има полиция, военни и служители на ЩАЗИ.

Въпреки нажежената обстановка, жените събират смелост, насочват се към входа - и вратата се отваря. Пред обърканите служители на ЩАЗИ те обясняват, че искат да видят дали се унищожават документи и досиета.

Символична стена до сградата на ЩАЗИ след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989-а

Символична стена до сградата на ЩАЗИ след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989-а

Триумфът на жертвите

Жените не изпитвали страх. Макар да звучи налудничаво, те първо информирали кмета за намеренията си. И поискали от прокуратурата да запечата офисите на ЩАЗИ, за да спаси досиетата. "Знаехме, че те са съкровище, нашето съкровище".

Животът на Щьотцер е описан в тях. Как ЩАЗИ се опитва да я контролира. В очите на службите младата жената е враг на народа. Нейното провинение: през 1976-а заедно с други граждански активисти протестира срещу отнемането на гражданството на певеца-бунтар Волф Бийрман. Габриеле Щьотцер е осъдена на една година затвор заради участието си в протеста.

Въпреки присъдата, тя отказва да емигрира на Запад и започва да работи в ГДР като художник на свободна практика. Службите я наблюдават. Габриеле Щьотцер определя начина, по който заедно със съмишленичките си побеждават ЩАЗИ през 1989 година, като "гениален" и "грандиозен". Посланието от Ерфурт достига до цялата територия на ГДР. "Те влизат вътре, искат да вземат досиетата и не се натъкват на съпротива". ЩАЗИ капитулира навсякъде. 

Последният бастион е Берлин. Маркус Мекел, който за кратко е външен министър на ГДР през 1990-а година, предлага своето обяснение: ГДР беше централизирана държава. И когато "правителството става нестабилно, няма друг изход". Идва и часът на ЩАЗИ. Той настъпва на 15 януари 1990 година.

Ханс Модроу капитулира пред гражданите

Три дни след щурма в централата на ЩАЗИ в Берлин последният комунистически лидер на ГДР Ханс Модроу се предава. Той нарежда тайните служби да бъдат разпуснати. Разкриването на досиетата е "голяма заслуга" на парламента на ГДР, казва Мекел. Усилие, което "трябва да бъде наложено въпреки волята на представителите на изпълнителната власт".

Канцлерът на Западна Германия Хелмут Кол иска да скрие взривоопасния материал. За да предотвратят това, Арно Полцин и съмишлениците му успешно окупират бастиона на ЩАЗИ за втори път - през септември 1990-а. Най-важната цел на активиста е постигната: "Моето досие вече беше в ръцете ми".  Тогава възниква още един страх: че западногерманските тайни служби ще получат достъп до досиетата, "преди гражданите на ГДР дори да имат шанса да разберат какво се случва".

Щурмът на централата на ЩАЗИ в Ерфурт

Щурмът на централата на ЩАЗИ в Ерфурт

"Едно голямо дело"

Без дейността на активистите разпускането на ЩАЗИ и отварянето на досиетата би било немислимо. Темата обаче още не е затворена. През 2019-а година беше решено, че документите на ЩАЗИ ще попаднат за определен срок в националния архив. Според последния външен министър на ГДР Маркус Мекел това е добро решение. Той посочва примера, който Германия дава на другите държави от Източния блок. Щурмът в централата на ЩАЗИ на 15 януари 1990-а година за него има сериозно историческо значение: "Това е едно голямо дело, което е важно и трябва да бъде запазено".

Подобно съдържание