Краят на еврокризата не се вижда | Новини и анализи от Европа | DW | 30.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Краят на еврокризата не се вижда

Еврокризата съвсем не е приключила, смята шефът на икономическия институт "Ифо" Ханс-Вернер Зин. Според него ще мине поне още десетилетие, докато инфлацията в Южна Европа бъде овладяна.

Една от характеристиките на еврокризата е, че тя води до разместване на капиталите - тъй като поражда несигурност. Там, където се инвестират повече капитали, икономиката естествено е в разцвет - както е в момента в Германия. Президентът на икономическия институт "Ифо" Ханс-Вернер Зин отбелязва, че причините, предизвикали кризата в Южна Европа, са същите, на които се дължи бумът на инвестициите в Германия - капиталът остава във Федералната република, вместо да бъде отпратен на юг. "Държавите от Южна Европа просто живяха над възможностите си - и затънаха в задължения, финансирайки поддържания стандарт. След което настъпи болезненият процес на корекции, който ще продължи още дълго - кризата ни най-малко не е приключила", заявява авторитетният германски икономист.

Бремето на "токсичните кредити"

Професор Зин подчертава, че в момента финансовите пазари са успокоени благодарение на обещанията на Европейската централна банка, че при необходимост ще изкупи държавните задължения на закъсалите страни. Което обаче само ще обремени данъкоплатците, които стоят зад Европейската централна банка, т.е. всички нас, допълва Ханс-Вернер Зин. Според него това не е истинското решение на кризата, понеже инфлацията (покрай взетите евтини кредити) е лишила страните от Южна Европа от тяхната конкурентоспособност. И това състояние на нещата не може да бъде коригирано бързо - процесът ще трае цяло десетилетие, прогнозира шефът на института "Ифо".

Hans-Werner Sinn

Ханс-Вернер Зин

Банките в Южна Европа са раздали твърде много "токсични кредити" - на строителния бранш или на държавите. "Държавите са във фалит, както и голяма част от частните клиенти, взели кредити от банките. И сега - чрез банковия съюз - се прави опит за социализация на това бреме, което тежи на банките. Но решението по въпроса все още не е взето - по темата тепърва предстои да се преговаря", обяснява Ханс-Вернер Зин.

Предимствата на "златната среда"

Същевременно германският експерт отбелязва, че колкото и да са се успокоили финансовите пазари, това успокоение не е пълно - ако беше така, капиталът нямаше да остане в Германия. "Фазата на еуфория, когато капиталът се инвестираше в Южна Европа, отмина. Катастрофата бе избягната благодарение на защитните мерки, предприети от Европейската централна банка. Но мащабите на обещаните защитни мерки определено могат да доведат дотам, че спестителите да насочат вложенията си към други държави, вместо към Германия. Т.е. необходимо е да се намери "златната среда", препоръчва шефът на икономическия институт "Ифо".

Той не е убеден, че всички държави ще останат в еврозоната - дали и кои ще останат, това тепърва ще се види. Най-вероятно ще се наложи опрощаването на още една част от гръцките държавни задължения, а и на португалските. Но германският Конституционен съд трябва да се произнесе по въпроса дали политиката на Европейската централна банка е съвместима с изискванията на договорите от Маастрихт. "Средствата, които предоставяме по линия на европейския спасителен чадър, едва ли някога ще се върнат. Това ще доведе до нови натоварвания за държавата, която има и определени ангажименти към германските пенсионери, например", посочва професор Зин. На базата на застаряването на обществото бъдещият голям проблем за държавните финанси е предначертан, категоричен е експертът.

Редакцията препоръчва

Реклама