Краят на българското село | Новини и анализи от България | DW | 20.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Краят на българското село

Докога българското село ще продължи да се топи и какво е неговото бъдеще? Николай Цеков търси отговора на този въпрос в миналото, в настоящето и в демографските прогнози.

Селското население на България се топи седем пъти по-бързо в сравнение с градското, а демографските прогнози сочат, че в рамките на следващите 35 години 27-процентният му дял в населението на страната ще спадне двойно. Стига, разбира са, селата да оцелеят дотогава. Защото бъдещето на селските райони, които столетия наред са били стожер на нацията, е пределно несигурно. А членството на България в Европейския съюз и участието в Програмата за развитие на селските райони така и не променят негативните тенденции и мрачните прогнози за бъдещето на българските села.

Първия удар нанасят комунистите

Повечето изследователи на новата история на България са единодушни, че втората половина на миналия век и особено 50-те и 60-те години са най-тежкият период в деградацията на българското село. След разгрома на интелигенцията, предприемачеството и средната класа в градовете, комунистическият режим се прицелва към "дребнобуржоазното" село и "кулаците" - средните и едрите производители на селскостопанска продукция. В края на 1950 г. високопоставеният функционер на БКП Титко Черноколев в секретен доклад разказва за изпълнението на плана за унищожаване на "враговете на народа" на село. "ТКЗС вече са взели кулашките обори и в тях е настанен кооперативният добитък. Самите кулаци са настанени в къщи на края на селото. Навсякъде в планинските райони ТКЗС са взели от кулаците наличния им дървен материал и тухли и с тях са си построили обори. На много места кулаците са изоставили цялата си земя или част от нея и са избягали в града като работници във фабриките. ТКЗС масово изключват кулаците, но не им връщат добитъка и инвентара, поради което те не могат де обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство изискват данъка по общия доход от тези кулаци, а те не могат да го платят и тогава им описват и взимат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване", рапортува бодро апаратчикът.

Bulgarien Frau alt Gespräch Dorf Kutela Rhodope Gebirge

Млади хора по селата почти не могат да се срещнат

Зловещият план сработва. През следващите четири десетилетия над два милиона откъснати от земята и хляба си хора напускат селата, за да се влеят в "пролетариата". Именно по времето на комунизма в България е регистрирано рекордно за света намаление на селското население с по два и повече процента годишно в продължение на четвърт век. В селата остават само възрастните и неособено образованите хора. Обширни площи обработваема земя запустяват, а България се превръща от износител във вносител на земеделска продукция.

Прогнозите не са добри

Тенденцията към ускорен спад в броя на селското население продължава, а 2014 година е първата, в която размерът му е вече под два милиона души срещу 5,3 милиона през 1946 г. Раждаемостта в селата е осезаемо по-ниска от градската, смъртността е двойно по-висока. Всяко седмо село вече или няма население, или то е до 10 души. Сравнително стабилни в демографско отношение остават единствено селата край най-големите градове, по Черноморието и в населените с помаци райони на Югозападна България. В Родопите и в Лудогорието обаче селата пустеят - близо половината от жителите им отдавна са прокудени покрай "Голямата екскурзия" в Турция, а млади хора оттам не се завръщат.

Усвояването на средствата, отделени от Европейската комисия за подобряването на живота в българските села, е нищожно. Освен пари за съфинансиране, селските общини в страната нямат нужния за европейските проекти административен капацитет. Закриването на много училища и липсата на лекарски практики в обширни селски райони е сигурна предпоставка за изселването и на останалите по селата младежи. Близо 80 на сто от територията на страната се обезлюдяват ускорено от десетилетия, което носи и поредния черен демографски рекорд в света - обширни селски райони в Северозападна България, Предбалкана, Кюстендилско, Пернишко и Странджа попадат в категорията на рядко заселените региони на Европа, каквато е, например, полярната тундра в Швеция и Финландия.

Das Bild zeigt das bulgarische Dorf Nikolovo

Все повече български села пустеят

Информационната мрежа на ООН за населението прогнозира, че след 35 години в българските села ще останат едва около 800 000 души, предимно хора в пенсионна възраст, които ще съставляват само 14 на сто от населението на смаляваща се България. Темповете на депопулация тепърва ще нарастват, а след 2020 година ще достигнат три процента годишно. Повечето от най-малките села с до 200 жители ще изчезнат. Дългосрочната прогноза на ООН определя 2120-та като годината на максималния спад на населението на България до 4,2 милиона души. Но не дава отговор на въпроса дали дотогава в страната ще има още живи села. При сегашните темпове на обезлюдяване обаче отговорът е категорично "не".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама