Краят на ″Белене″ | Новини и анализи от България | DW | 29.03.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Краят на "Белене"

След 1000 дни размисъл правителството на ГЕРБ се отказа от АЕЦ "Белене" - вероятно най-важното решение в неговия мандат. А и най-трудното, заради натиска отвън и отвътре. Кои аргументи се оказаха по-силни от този натиск?

Анализ на Ясен Бояджиев:

Крайно разочаровани от поражението си, защитниците на проекта "Белене" обвиниха правителството, че аргументите му са чисто политически. И са прави - решението наистина в края на краищата е политическо. Този път обаче политическото решение е в съответствие с икономическите реалности и икономическата логика.

Прекалено скъпо, за да си заслужава

Най-често споменаваната вероятна цена за изграждането на АЕЦ „Белене” - 6.3 милиарда евро - бе сама по себе си достатъчно смущаваща. При такъв род проекти обаче тя е и твърде подвеждаща. Защото към нея трябва се добавят и неизбежните разходи за съпътстваща енергийна, транспортна и социална инфраструктура, за резервни и балансиращи мощности, за застраховка. С тях цената би надхвърлила 10 милиарда евро. Тоест, би била близо два пъти по-висока от прогнозираната. При това без да се смятат лихвите по кредитите.

Когато пък се пресмята цената на произвежданата енергия, трябва да се калкулират и радходите за преработка и съхраняване на отработеното гориво, за бъдещото спиране и погребване на централата. Сметките на експертите за цената на електроенергията от „Белене” при пълно отчитане на инвестициите и разходите се колебаеха между 10 и 14 евроцента за киловат, което е близо 3 пъти повече от заложеното първоначално в проекта и 5-6 пъти по-скъпо от цената на електроенергията от „Козлодуй”. Високите разходи и високата цена на произвежданата електроенергия правят крайно съмнителна конкурентността и рентабилността на проекта „Белене”. Както и вероятността той да се изплати поне през първите две десетилетия след построяването си.

Atomkraftwerk Bulgarien Belene

Скъп проект, скъп ток, съмнителна рентабилност

Илюзии и слухове

Затова не е чудно, че се оказа невъзможно да се намерят сериозен инвеститор, който да поеме пазарния риск, и банка, която да отпусне кредит. Няма как и българската Национална електрическа компания да участва като мажоритарен собственик, тъй като едва ли би се намерила банка, която да финансира дела й, при това без държавни гаранции.

Ето защо желанието на българската страна да не дава нито лев бюджетни средства за „Белене” се оказа илюзия, а условието й проектът в никакъв случай да не бъде само руско-български - неизпълнимо.

Всъщност, още след оттеглянето на германския концерн RWE стана ясно, че единственият вариант централата да бъде изградена е това да стане с изцяло руско държавно финансиране. Слуховете за възможно участие на други балкански страни и на неидентифициран американски инвестиционен фонд, както и временната поява на сцената на една финландска и една френска компания бяха единствено масовка, привлечена от руснаците за отвличане на вниманието.

В края на краищата, откъдето и да са парите, строителството на „Белене” щеше да доведе до рязко покачване на външния дълг и понижаване на кредитния рейтинг на страната и криеше големи рискове за и без това крехката й заради сегашната криза макроикономическа и финансова стабилност.

Ненужната централа

Не по-малки биха били и рисковете пред българската енергетика. Защото освен икономически необоснована, АЕЦ „Белене” би била и ненужна от гледна точка на енергийните потребности на страната. Изследване на самата Национална електрическа компания преди година показа, че при удължаване живота на пети и шести блок в Козлодуй, процедурата за което е започнала, дори през 2025 г. България няма да има нужда от втора ядрена мощност.

Официалните данни сочат, че през 2010 година 26% от инсталираните енергийни мощности са били в резерв, а износът на енергия е достигнал 20% от цялото енергопроизводство. Според прогнозата на Националната електрическа компания към 2020 година вътрешното потребление на електроенергия в страната ще нарастне с около 18 на сто - и то, ако през това време няма нови икономически сривове. При последния такъв срив между 2008 и 2010 година потреблението е спаднало с между 7 и 8 на сто.

Независими експерти пък смятат, че съществен ръст на потреблението през следващите години няма да има и нивото от 2008-ма ще бъде достигнато едва през 2030-та. Тоест, страната има значителен излишък на енергия - дори, когато една пета от производството й отива за износ.

От друга страна е съмнително и дали има смисъл да се изгражда АЕЦ „Белене” с цел износ - заради високата и неконкурентна цена на произвежданата от нея електроенергия и изграждането на собствени мощности в съседните страни, което бързо обръща тенденцията в района от дефицит към излишък на енергия.

Atomkraftwerk Bulgarien Belene

Дано грешката "Белене" не се повтори

Същевременно България, която е сред страните с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в Европа, е на едно от първите места по производство на електроенергия на глава от населението. И е на последно място в Европейския съюз по енергийна ефективност. Българската икономика е три пъти по енергоемка в сравнение със средното ниво в съюза и поне седем пъти в сравнение с най-напредналите в това отношение страни.

Строителството на „Белене” би изсмукало ресурсите и би направило невъзможни инвестициите в технологично обновяване, в ново поколение възобновяеми енергийни източници и енергийни мрежи и в енергийна ефективност. А вече баналната от многократно повтаряне, но неприложена у нас истина е, че всяко евро за енергийна ефективност спестява 2 евро, инвестирани в енергийни мощности.

Капанът "Белене"

Дилемата АЕЦ „Белене” остава в миналото. Но предстоят не по-малко трудни въпроси. Най-непосредственият е как да се избегнат съдебни дела и евентуални неустойки. Отговорът вероятно е свързан с компромиси. Има опасност обаче да се повтори грешката - да се вземат политически решения за набързо скроени алтернативи на „Белене” без предварителна ясна стратегия и икономическа обосновка.

Такава, далеч по-детайлна от наличната обосновка е нужна за инсталирането в Козлодуй на готовия, но недоплатен реактор, което по всеобща оценка вероятно би отнело 10-12 години. Както и за обявената нова газова централа в Белене, която може да доведе до още по-силна зависимост от единствения и безалтернативен в обозримо бъдеще доставчик на газ. Тъй че, капанът „Белене” бе избегнат, противниците му са удовлетворени. Но за ликуване е твърде рано.

Автор: Я. Бояджиев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание