Краят на безобразията се отлага | Новини и анализи от България | DW | 01.10.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Краят на безобразията се отлага

Безобразията, извършени от досегашния Висш съдебен съвет, са толкова много и толкова фрапиращи, че просто няма как новият ВСС да не е по-добър. Този извод е логичен, но за съжаление май няма нищо общо с реалността.

Коментар на Ясен Бояджиев:

"Нека следващите след нас бъдат по-добри. Ако могат и искат." Да се изпълни това пожелание на един от отиващите си кадровици на съдебната система всъщност не би трябвало да е трудно - толкова еднозначно негативна е обществената оценка за досегашния Висш съдебен съвет, толкова фрапиращи са провалите му, толкова много са безобразията, извършени от него. Но начинът, по който бяха избрани новите членове на съвета, поражда силни съмнения дали мнозинството от тях ще "поискат", а и дали ще им бъде позволено да бъдат "по-добри" от предшествениците си.

Пропуснатите възможности

Европейската комисия определи избора на новия Висш съдебен съвет като "решаващ за промяната", като „един от основните индикатори за устойчивостта на реформите" и като възможност "да се постави началото на по-задълбочена реформа" в съдебната система. Хронологията на този избор обаче представлява поредица от пропуснати възможности за ново начало.

След поредните скандални назначения в съдебната власт, в доклада си през февруари Европейската комисия поиска Висшият съдебен съвет да бъде реформиран "из основи". Вместо това управляващите приеха само козметични промени в Закона за съдебната власт, които направиха процедурата по избора по-продължителна и публична, но не и по-прозрачна и конкурентна.

Auktion Hammer

Новият ВСС: победа на реформата - или на статуквото?

Те не се вслушаха и в призива на ЕК да търсят "идеи за съдебна реформа от сериозните и доказали се неправителствени организации и да им предоставят възможност за участие в процеса на формиране на нов ВСС". И отхвърлиха всички идеи на тези организации за промени в закона. Предложенията за по-радикална реформа в структурата и организацията на съвета, като да кажем създаването на отделни колегии на съдиите и прокурорите в съвета, дори не бяха обсъдени. А препоръчаната и от ЕК идея за пряк избор на съдебната квота в съвета, като гаранция за повече професионализъм, морал и независимост, бе приета по принцип, но отложена за следващия съвет след пет години. Така бе оставена възможността изборът на делегати да бъде в значителна степен доминиран и манипулиран от административните началници, което в крайна сметка се отрази и в състава на избраните в съвета съдии и прокурори.

Без никакъв свян

После, при избора на парламентарната квота в съвета, управляващите не обърнаха каквото и да било внимание на предложените им от неправителствените организации шест кандидатури на „почтени хора, с активна професионална и гражданска позиция” и така отказаха да допуснат външна конкуренция на своите си партийни номинации, подбрани неизвестно по какви критерии и с какви ангажименти.

После пък предпазиха номинациите си и от „неуместните” и „политически некоректни” въпроси, поставени от същите неправителствени организации - именно въпросите, които биха осигурили "минимален стандарт на прозрачност и изчерпателност на изслушванията”, давайки възможност да се види какви са личните позиции на кандидатите по очевидните дефекти в управлението на съдебната власт и по най-емблематичните скандали от дейността на досегашния Висш съдебен съвет. Така прехваленото публично изслушване си остана просто една отегчителна симулация на прозрачност и конкурентност. А и резултатите от него се оказаха без никакво значение, след като например очевидно най-добре представилият се кандидат така и не успя да влезе в съвета.

Парламентарната правна комисия пък отказа да изпълни задължението си и да изготви доклад, в който да анализира и оцени представянето на кандидатите и да даде възможност на депутатите да аргументират гласуването си. Но пък и депутатите всъщност не се нуждаеха от никакви аргументи. В края на краищата, с изключение на една партия, всички останали (и управляващи, и опозиционни) с готовност и без никакъв свян се включиха в спектакъла и гласуваха съгласно спазарените квоти, бройки и кандидати. Които, впрочем, бяха безпогрешно прогнозирани от медиите.

Новите дрехи на ВСС

Symbolbild Gesetz Recht

Силните на деня отново постигнаха своето

Като изключим мнението на управляващите, които естествено смятат, че е бил направен „прозрачен и демократичен” избор, останалите оценки се делят на умерено оптимистични и крайно песимистични.

Оптимистите се хващат за факта, че въпреки всичко в съвета има все пак няколко независими и мислещи ярки противници на статуквото, че вътрешната опозиция на това статукво набира все повече смелост, че намесата на неправителствените организации е безпрецедентно активна, а обществената чувствителност - осезаемо повишена. Все фактори, които според оптимистите би трябвало да доведат до промени - и то положителни.

Песимистите пък смятат, че превърналият се в публично шоу избор на новия Висш съдебен съвет по същество не се отличава от предишния. Тогава силните на деня и приближените им съдебни лобита си избраха желания от тях съвет „на тъмно”. Този път пак силните на деня и приближените им лобита (макар и в променен състав) отново постигнаха своето, само дето го направиха пред очите на всички. Песимистите са убедени, че и новият кадрови орган на съдебната власт ще бъде ръководен от тайни договорки и зависимости - и той ще е подчинен на управляващите, които явно смятат, че да реформират съдебната система означава да я контролират.

Кой е прав в случая, ще се разбере много скоро - предстои изборът на нов главен прокурор. Следете прогнозите на медиите. Дали пък няма отново да се сбъднат?

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама