Краста в Харманли? Крият ли я? | Новини и анализи от България | DW | 11.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Краста в Харманли? Крият ли я?

Кожна болест, която прилича на краста. Това видя нашата авторка Татяна Ваксберг сред бежанците в Харманли. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) отрича да има такъв проблем, но фактите сочат друго. Ето ги:

“Къде да намеря доктор?” Въпросът идва неочаквано след края на разговора ни. С петима младежи от Афганистан и Ирак вече час сме обсъждали живота на бежанците и всички въпроси изглеждат изяснени: храната в лагера е лоша и недостатъчна като количество, хигиената не е за разказване, лекар почти никога няма, пари не се дават, полицията е груба, бъдещето - неясно. Описание, което за пореден път потвърждава една добре известна картина. Но накрая Гюлахмад добавя към нея и един личен въпрос: къде да намери доктор? Такъв, който да му каже как да си излекува крака.

Гюлахмад

Гюлахмад

24-годишният афганистанец Гюлахмад е в бежанския център в Харманли едва от месец. Забелязал е странните рани по крака си преди десетина дни и веднага се запътил към лекарския кабинет в лагера. Помни много добре, че още щом стъпил за първи път в този лагер, бил прегледан от лекар и получил следния съвет: разболее ли се от нещо занапред, трябва да почука на ето тази врата. “Ходих три пъти до този лекарски кабинет, в три различни дни, но винаги беше затворено”, разказва ми младият мъж. Служителите го посъветвали да търси доктор извън лагера, но Гюлахмад няма пари. От “старите” бежанци научил, че лекарят е там рядко и че болестта на крака му се казва краста. Така му казала и аптекарката в Харманли - че това “прилича” на краста, но въпросът трябвало да се отнесе до специалист, който да изпише рецепта.

"Малка краста"

“Гюлахмад има малка краста, защото я има отскоро”, казва друг афганистанец, докато Гюлахмад видимо притеснен си събува обувките и позволява раните му да бъдат снимани. През това време останалите момчета обсъждат колко души в лагера имат същите симптоми. Накрая се съгласяват с Ашик Ула - афганистанец, който в някакъв момент е водил по-прецизно преброяване на пострадалите: 25 на сто от бежанците в лагера имат рани по ръцете и краката, които приличат на тези по крака на Гюлахмад.

Повечето заболели следват бабешки съвети от Близкия изток: мажат раните с паста за зъби. Можело и да не помогне, но нямало да навреди. “Ако не виждате добре раните, то е заради пастата за зъби, с която съм се намазал”, казва смутено Гюлахмад. Обещава до вечерта да ми изпрати снимка на болния крак, след като е измил пастата. “Но само ако има вода. В баните в лагера редовно няма вода, крановете не работят, подът е покрит с мръсна вода, която не се оттича”, обяснява Гюлахмад, а приятелите му добавят: матраците са мръсни, няма перални и прах за пране, нито пък достатъчно легени, няма и метли и лопати, с които да се чисти.

Раните по крака на Гюлахмад

Раните по крака на Гюлахмад. Намазани с паста за зъби.

"Няма такова нещо"

Димитър Захариев, изпълняващ длъжността директор на центъра в Харманли, категорично отрича на територията на лагера да има краста: “Опровергавам тази информация. Няма такова нещо. Имахме няколко случая на краста преди два месеца, но сега няма нищо подобно”, каза той за Дойче Веле и добави, че в лагера има общопрактикуващ лекар, който се грижи за вече настанените, както и екип от специалисти, на които се разчита при нужда. Захариев отрече да има недостиг на лекарска помощ. Докторът ходел редовно на работа.

Община Харманли не е била уведомявана от бежанския център за случаи на краста, заяви Дарина Стаматова, която отговаря в Общината за връзките с обществеността. “Доколкото знаем, в лагера няма такъв регистриран случай”, добави Стаматова.

По-нюансирана картина рисува Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. В писмено интервю от чужбина, където е по работа, доктор Кунчев заяви, че крастата е “едно от регулярно срещаните оплаквания в центъра в Харманли”, пък и ”не само в Харманли”. По думите му, това заболяване се среща предимно когато броят на настанените надвишава капацитета на съответния лагер. Според Кунчев, регионалните здравни инспекции редовно посещават центъра. Експертът не отговори на въпроса какви мерки се предприемат.

Източници на Дойче Веле твърдят, че са сигнализирали за начилието на краста както в Министерството на зравеопазването, така и пред ръководството на лагера. Сигналите са зачестили преди две-три седмици. Няма данни да е извършена проверка или твърденията да са взети насериозно.

Съществува обаче едно косвено признание, че в центровете за бежанци има проблем (поне) с хигиената: на 26 септември тази година е обявена обществена поръчка № 750447 на ДАБ за “извършване на дезинсекция, дезинфекция и дератизация” в бежанските центрове. Тя е на стойност от близо 75 000 лева - с 9 000 лева по-скъпа от предишната поръчка за същата дейност, която е била обявена през декември 2015. Датата, на която е заявена новата поръчка, показва, че едва ли става дума за обичайната ежегодна профилактика.

Шестима от бежанците, настанени в Харманли

Шестима от бежанците, настанени в Харманли

Лагерът е препълнен

Откакто бе снабден и с фургони за настаняване на бежанци, лагерът в Харманли има капацитет да подслони 2 710 души. Но според справка на Държавната агенция за бежанците, към 29 септември тази година в Центъра са настанени повече хора: общо 3 458 души. Информацията за това колко бежанци в кой лагер са настанени отскоро не фигурира на сайта на ДАБ и вече се предоставя само на експерти, доброволци и правителствени служители. Илияна Савова, директорка на програмата за правна защита на бежанци и мигранти към Българския Хелзинкски комитет, не знае как да си обясни ограничаването на достъпа до тази информация. Но знае друго: че екипът ѝ “от години” сигнализира за наличието на краста в лагерите. Че това заразно заболяване се среща не само в Харманли. Че самата тя е отправила няколко доклада към властите, в които се обяснява какви мерки трябва да се предприемат. Такива мерки са били частично предприети например в Елхово: “Там изхвърлиха старите дюшеци, но понеже нямат бюджет за нови матраци, сега бежанците спят на голи легла”.

Според Савова, мерките за овладяване на крастата включват оправяне на душовете, изваряване на дрехите и чаршафите, смяна на матраците - все неща, за които няма пари. "Но пък има пари за друго - за строеж на гранична ограда, която всяка баба може да прескочи. И която струва вече по един милион на километър”.

Оградата по българо-турската граница

Оградата по българо-турската граница

Какво казватдоброволците

Проблемът с лекарската помощ в лагерите далеч не се изчерпва с въпроса дали лекарят ходи на работа и дали реално приема пациенти. Това разбирам от разговор с Лидия Стайкова, която от години е доброволец и познава отблизо живота на бежанците. Първият проблем е в статута на лекаря към лагера в Харманли: той не е джи пи на бежанците и не може да им даде направление за специалист. А лекарите, които работят в града, не искат да стават лични лекари на бежанците, казва Лидия Стайкова. И уточнява: “Цитират се различни причини, като езиковата бариера например. И невъзможността пациентите по-късно да бъдат отписани от практиката на лекаря, което му създавало някакви административни проблеми”.

Татяна Ваксберг

Нашата авторка Татяна Ваксберг беше тези дни в Харманли

Стайкова казва и друго: наскоро от ДАБ са се обърнали към доброволците с молбата да намерят джи пи-лекар, който да ползва оборудвани кабинети в самия лагер и да обслужва бежанците. Последното е трудно обяснимо - доброволците нямат онези ресурси, които има държавата. До този момент ДАБ не е публикувала от свое име никакво официално съобщение, в което да пише, че се търсят лекари.

Главният здравен инспектор Ангел Кунчев също говори за “нежеланието” на общопрактикуващите лекари да приемат бежанци в пациентските си листи. Експертът твърди, че съвместно с други институции е в процес на решаване на този проблем. Интервюто му пристига по електронната поща едновременно със звън на телефона ми. Обажда ми се Гюлахмад: “Питам се дали сте разбрали как да си излекувам крака”. Въпрос, който изисква колкото експертен, толкова и мигновен отговор.

Редакцията препоръчва

Реклама