Красен Станчев: ″По-добре да не бързаме с еврото″ | Новини и анализи от България | DW | 18.02.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Красен Станчев: "По-добре да не бързаме с еврото"

Ще скочат ли цените и ще загубят ли българите част от спестяванията си, ако България приеме еврото? Какво се крие зад предупрежденията на проф. Стив Ханке? Интервю с икономиста Красен Станчев.

Защо са всичките тези вълнения около първите официални стъпки на българското правителство за въвеждането на еврото в България?

Красен Станчев: Основната причина за тези вълнения е, че обществото не беше подготвено. До преди година и половина се говореше, че България трябва да изчака и сега изведнъж, в последния момент - в 12 без 5 да го кажем - се пуска един пакетен закон, в който покрай промените в Закона за валутните сделки се правят и промени в Закона за БНБ в частта за разменния курс на лева към марката.

Неправилно ли е това бързане сега, според Вас?

Красен Станчев: Според мен - да. Ако аз бях министър на финансите или управител на Централната банка, не бих бързал - поради много причини. Но основното е, че се натрупват политически рискове, левът в момeнта изглежда стабилен и е по-добре да се изчака. От друга страна България няма избор, защото валутата не бива да остава извън основните икономически обвързаности на страната.

Казвате - да се изчака. Но колко дълго трябва да продължи това изчакване?

Красен Станчев: Според мен не само трябва да се изчака, но и да се изисква от ЕС да има по-рационална политика, което ще доведе и до по-рационална политика на ЕЦБ. Такива изисквания в момента почти никой не поставя.

А според вас България в позиция ли е да поставя подобни искания - за по-голяма рационалност в политиката на ЕЦБ?

Красен Станчев: Мисля, че да. Всяка страна е в такава позиция. Сега има много неясноти в политиката на ЕС и ЕЦБ. Ако еврото се управлява на принципа на Валутния съвет (валутния борд), тогава няма никакви проблеми. 

Очевидно хората се страхуват да не се вдигнат цените, да не поскъпне животът, да не им изяде инфлацията спестяванията. Има ли основание за такива притеснения?

Красен Станчев

Красен Станчев

Красен Станчев: Ако левът бъде обезценен по административен път, т.е. курсът бъде променен надолу, тогава това ще се случи. Ако обаче България влезе в еврозоната със сегашния разменен курс, даже е вероятно цените донякъде да паднат - поради простата причина, че ще отпаднат редица административни разходи. Например разходите по размяната, защото независимо че е фиксиран курсът, такива разходи има. Вероятно по-голямата конкуренция ще доведе до по-високо качество на стоките и по-ниски цени и т.н.

А странични ефекти могат ли да се очакват? Например: сега влоговете в банка са гарантирани със закон до 100 000 евро - по фиксирания курс в лева. Може ли след преминаването към еврото този предпазен механизъм по някакъв начин да бъде обезсилен и вложителите все пак да загубят част от спестяванията си?

Красен Станчев: Не, такова нещо не може да се очаква. За да отпадне този предпазен механизъм трябва да се промени европейската директива. Влоговете могат да се обезценят когато се обезцени валутата. Но механизмът за гарантиране си се запазва, и доколкото той е фиксиран в евро, сегашният обем на защита се запазва.

За да стане пределно ясно, нека кажем какви ще са ползите и какви рисковете - финансови или икономически - от въвеждането на еврото в България?

Красен Станчев: Освен отпадането на някои административни разходи, за които вече стана въпрос, към ползите можем да отнесем също и отпадането донякъде на политическия риск. Имам предвид това, че с еврото страната ще изглежда по-стабилна - поне от международна гледна точка. Що се отнася до рисковете - на първо място това е освобождаването на голяма сума пари - вероятно някъде към 25 милиарда евро, които отговарят на 35%-40% от БВП, и които в момента са част от резерва на Емисионно отделение на БНБ. Това може да увеличи апетита за поемане на държавни дългове, което се случи в почти всички страни, вкл. и такива с валутен съвет, което нас ни интересува. Така стана и в Естония, и в Литва. В Литва външният държавен дълг беше колкото в България - около 22-23 процента - и стигна до 45%.

Въпросът, значи, опира до това за какво биха могли да бъдат изхарчени тези пари. Къде, според Вас, биха могли да отидат те?

Красен Станчев: Когато няма особено рационални идеи, но пък има държавни проекти - като "Белене", "Южен поток" и всичко останало, свързано с енергетиката, или пък има идеи за одържавяване, тогава е възможно да имаме финансиране на тези начинания.

А какво стои зад предупреждения като това на проф. Стив Ханке България да не въвежда еврото, рисувайки апокалиптични сценарии като този в Гърция например? 

Красен Станчев: Ами стои точно това, което казвам - желанието на правителството да взима нови кредити, за да финансира някакви свои си начинания.

Но от друга страна знаем, че САЩ нямат интерес от разширяването на еврозоната. Това не обяснява ли донякъде позицията на Стив Ханке?

Красен Станчев: Вие как си представяте, че в България това ще бъде проблем - в една страна с дял от едва 0,3 процента от европейската икономика? Като парична маса в евро това фактически е нищо. Не вярвам Стив Ханке да има такова неразбиране за икономиката и за банкирането.

Да разбирам ли тогава, че споделяте мнението на проф. Ханке?

Красен Станчев: Проблемът е в това - и аз така разбирам Стив Ханке и всички останали скептици - през последните 3 години еврозоната има не съвсем традиционни идеи за централно банкиране. Задача на централните банки е да поддържат стабилност на цените, което означава да не печатат пари. Това, което се случва през последните години, е че ЕЦБ променя политиката и се ориентира към това да подкрепя страни или банки. Валутният съвет е усмирителна риза за грандомански намерения, като строителството на АЕЦ-Белене, на магистрали, на "Южен поток", за саниране и прочее и прочее - поради простата причина, че правителството не може да печата пари. Когато имаме нетрадиционно поведение, нека така го кажем, на ЕЦБ, тогава правителството се улеснява да взима заеми, което е фактически печатане на пари по косвен начин - чрез емисия на дълг.

Значи не може да е вярно, че валутният борд вече е изчерпан, както твърдят някои икономисти?

Красен Станчев: Не, не е вярно. И последните 22 години са опровержението на тези твърдения. Най-важната характеристика на Валутния съвет е неговата предвидимост и стабилност. Той е подходящ механизъм за малки икономики, каквато е българската.

Ако правилно съм Ви разбрал: принципно "да" на еврото, но не на всяка цена, и най-важното - не сега. Така ли?

Красен Станчев: Да. Затова е по-добре да се изчака, защото сега има много неясноти около политиката на ЕС и ЕЦБ.

Изглежда, че тъкмо натам отиват нещата: премиерът Борисов излъчи точно такъв сигнал - няма да се бърза с влизането в чакалнята на еврото сега в края на април, докато не бъде постигнат пълен консенсус по темата.  

Красен Станчев: Не си я представям изобщо тази процедура. Защото това означава България да изтегли искането си за влизане през април в разменния механизъм. Това би било доста лоша политика - днес решавам едно, утре друго. Освен всичко друго това ще намали доверието на страните-членки към България като евентуален участник в Еврозоната.

 

Редакцията препоръчва

Реклама