Красен Станчев: на лева няма да му се случи нищо особено | Новини и анализи от България | DW | 11.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Красен Станчев: на лева няма да му се случи нищо особено

За спестяванията на хората и фирмите, цените и сделките нищо не се променя, всички страхове по този повод са безпредметни, казва икономистът Красен Станчев във връзка с влизането на България в чакалнята на еврозоната.

ДВ: Г-н Станчев, България вече е член на валутно-курсовия механизъм ERM II или т.нар. чакалня на еврозоната и на банковия съюз. Какво означава това, какъв ще бъде статутът на България в тази чакалня?

Красен Станчев: Интересно е, че преди два-три дни Reuters предвиди, че "ЕС ще подкрепи Хърватия и България в първа стъпка за присъединяване към еврото". Това бе разтълкувано от тукашната преса в смисъл, че на страната ще й се помогне. Но помощи няма да има.

От съобщението на ЕЦБ от 10 юли стават ясни две основни неща: Първо - на лева няма да му се случи нищо особено, т.е. сегашният разменен курс към еврото ще бъде запазен; второ - България се присъединява към механизма на валутния курс със съществуващата си система на валутен съвет, като едностранен ангажимент без допълнителни изисквания към ЕЦБ. Т.е. за спестяванията на хората и фирмите, цените и сделките нищо не се променя, всички страхове по този повод от януари т.г. са безпредметни.

ДВ: Според последните информации, все още трябва да се разчистят някои дребни проблеми. Какви са те?

Красен Станчев: Не съм съгласен, че са дребни. Преди, както и за Хърватия, се изискваше подобряване на публичното управление в шест сегмента на икономиката  - банков и финансов надзор, подходящо макроикономическо рамкиране, превенция на прането на пари, подобрено управление на фалитите и на държавните предприятия. 

Сега тези условия сякаш са оценени като безпроблемни и за двете страни. Не знам какво е действителното положение в Хърватия, но за България съм сигурен, че под прикритието на реториката срещу прането на пари, управлението на несъстоятелността и държавните предприятия се прокарват политики, които спират чуждестранните инвестиции, инжектират несигурност в системата (например чрез уреждането на фалита на физически лица, но не само), възпират приватизацията и разширяват навлизането на държавната бюрокрация в бизнеса. 

Има и една очевидна разлика с Хърватия и всички други страни, минали по този път: "България трябва да продължи да прилага мащабни реформи, започнати в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност…, предвид значението им за стабилността и целостта на финансовата система". Казано е много правилно. Но не виждам нито как оценката на "напредъка" се връзва с реалността, нито с какви лостове ЕЦБ и дори ЕС могат да принудят властите в България да правят нещо противоположно на вредните политики, които споменах. 

ДВ: След присъединяването си към ERM-II какви нови задължения ще има България - например в областта на банковия надзор?

Красен Станчев: Не смятам, че списъкът със задължения е много ясен. Местният надзор следва да изпълнява предписанията на ЕЦБ. Но той носи отговорността, не банковият съюз. 

Правителството вече изпълни едно предписание - това с ПИБ. Политическият ефект бе обществено несъгласие с този харч на пари на данъкоплатци за държавно участие в собствеността на банката. Европейският надзор може да наглежда (а и сега го прави) големите банки, но не и малките и съвсем не държавните като ББР - тя също е малка, но може да бъде инструмент за големи безобразия, които на практика безкрайно да се финансират от бюджета.

ДВ: Престоят в чакалнята ще продължи две години, след което страната ще приеме еврото като своя валута. Какви са плюсовете и минусите на това решение?

Красен Станчев: Това е най-краткият възможен период. Ако към проблемите, описани дотук, и дипломатично споменати в решението на ЕЦБ, се подходи сериозно, чакането може да е продължително. Положително е, че все пак има принципна и много абстрактна възможност някой да види нередности в местните навици на управление на парите на другите. Отрицателно е, че уповаването на Франкфурт може да мотивира София да се опитва да мине гратис, да си спести действия по отстраняване на нередности.

При приемането на еврото доброто развитие е, че се съкращават разходите по сделките (ако не се увеличат поради регулиране), вероятно ще спаднат цените (ако местните монополи не се разраснат и фискът се управлява добре), ще паднат с малко лихвите, ще трябва да се съкратят работещите в БНБ и ще бъде демонстриран геополитически жест, например приближаване към Запад, към сърцето на ЕС. Ще бъде освободен ресурс за залпово кредитиране на частни и публични проекти. И ще се улесни правителственото вземане на пари от Запад, за да се плаща с тях на Изток. Това е голям минус и има исторически опит в неговото прилагане.

ДВ: Има ли съпротива в България срещу присъединяването към общата валута? На какво се дължи тя и откъде идва? Недостатъчно информирани граждани, специфични финансово-икономически интереси?

Красен Станчев: Думата "интерес" е подвеждаща. Често се употребява като скрито и донякъде научно звучащо подозрение за кражба. Тя не е паричен феномен - може да се краде независимо какви са парите. Еврото не може да спре това деяние, дори ще бъде в някакъв смисъл по-изгодно да се краде. Иначе "интерес" е сложна дума - "интер-еси" (от латински inter - между и esse - съществуване, битие), а във всекидневния език "интерес" означава, че нещо е важно за някого, негова грижа.

ДВ: Премиерът Бойко Борисов на няколко пъти каза, че определени сили се опитват да попречат на това решение. Кои са тези сили и защо, според Вас, биха искали да попречат?

Красен Станчев: Често при такива позовавания се има предвид Русия, каквото и да се подразбира под това. Струва ми се, че руските държавни компании и Руската федерация винаги ги е интересувало да им се плаща повече, независимо каква е валутата. По-добре да е конвертируема, разбира се.

 

 

Подобно съдържание

Реклама