Край на коалицията? Не, фалшива тревога. | Новини и анализи от България | DW | 04.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Край на коалицията? Не, фалшива тревога.

Някои заговориха за край на коалицията и дори за началото на края на Борисов. Само че коалицията оцеля - защото интересите, които я крепят, са по-силни от напреженията в нея. Коментар на Ясен Бояджиев.

Сидеров, Борисов, Каракачанов и Симеонов: кадър от 2017

Сидеров, Борисов, Каракачанов и Симеонов: кадър от 2017

Днес парламентът слага край на ваканцията си и поставя началото на новия политически сезон. Парламентарното заседание е извънредно по "технически" причини - предварително се "отработва" празничният четвъртък. Покрай катастрофата в Своге, последвалото отстраняване на трима министри и тридневния размисъл на една от партиите в управляващата коалиция дали да остане в нея или не се създаде усещането за политическа извънредност на момента.

Началото на края?

Някои заговориха за край на коалицията и на прословутата стабилност. И дори за начало на края на цялото политическо битие на днешния премиер, който вече трябвало да мисли не за спасяване на третия си мандат, а за личното си политическо спасение.

Последваха ултиматуми, заплахи, обвинения, искания за оставки и "високо напрежение" пред затворените врати на коалиционния съвет. Какво е ставало зад тях само можем да предполагаме, но 4 часа по-късно се оказа, че тревогата пак е била фалшива - макар и може би не съвсем здрава, коалицията е жива. В името на страната и народа.

Да, управлението това лято понесе (или, в някакъв смисъл, си самонанесе) поне два силни удара, извадили на показ негови характерни черти. Най-напред се срина търговският регистър като символ на некомпетентност и забатачени реформи. После катастрофата в Своге по доста неприятен за управляващите начин свърза директно и нагледно тяхната най-голяма гордост (пътищата и строителството) с тяхната най-голяма слабост (съмненията за корупция). Това обаче очевидно поне засега не е достатъчно, за да предизвика нещо повече от поредните вътрешно-патриотични скандали.

Разбира се, това управление едва ли ще изкара целия си мандат, както бодро обещават някои негови представители. Но и възпламеняването на тема политическа криза и скорошни предсрочни избори изглежда доста преждевременно. Доколкото отстрани могат да се преценят интересите и мотивите на замесените политически фактори, никой от тях не желае такова развитие и не е готов за него.

Редакцията препоръчва

Как БСП крепи управляващите

Всъщност, има една парламентарна партия, която публично говори за оставка на правителството и за предсрочни избори. Само че желанието се разминава с възможностите, а и едва ли е искрено. Макар да е втора политическа сила, БСП има най-незначителна роля в сегашната ситуация, понеже от нея не зависи нищо. Освен това знае много добре, че няма шанс да спечели скорошни избори, а с кресливото си поведение нейното ръководство допълнително намалява този шанс. Защото повече плаши, отколкото привлича и така директно налива гласове на основния си конкурент.

Става дума за онази не малка група хора, които за нищо на света не биха искали да преживеят нови соцексперименти и ужасно се страхуват, че някой може да ги изтръгне от европейския им път и да ги захвърли в съветско-путинската орбита. На тези хора им стига една "Визия за България", декларация в подкрепа на Мадуро или митинг на Бузлуджа, за да гласуват за ГЕРБ. Което при други обстоятелства никога не биха направили. Така, без да е негова реална алтернатива, БСП на практика крепи днешното управление.

А останалите?

За "Воля" предсрочните избори не са опция при каквито и да било обстоятелства, защото знае, че е в парламента за първи и последен път. Нейната група е най-малка, но ролята ѝ в сегашната ситуация е по-голяма от ролята на БСП. Защото тя е "резервното колело" на управлението. Именно затова, когато един Патриот заплашва, че ще напусне, друг Патриот може да му отговори, че и с него и без него "нещата ще вървят напред".

За т.нар. патриоти (по отделно или в намален състав) мястото в бъдещия парламент също съвсем не е гарантирано. Затова, въпреки че не могат да се гледат, и за тях предсрочните избори не са желана перспектива. Освен това поне двама от тях са напълно удовлетворени от днешното си положение. Защото овладяха ключови сектори с големи поръчки и проекти и се сдобиха с ключова роля на удобна трансмисия за прокарване на чужди лобистки назначения и законодателни идеи. Те, ако имаше как, с облекчение биха се отървали от опърничавия си трети партньор.

Той пък, по една или друга причина, е най-слабо въвлечен в сладостите на властта. Печели най-малко и губи най-много от присъствието си в нея. При цялата си противоречивост и въпреки периодичните си ексцесии, той изглежда най-адекватен в оценките си за управлението: едноличен стил, професионален дефицит, "калинки“, популистски решения вместо тежки реформи, профанизиране на политиката, ширещи се корупция, лобизъм и беззаконие. Но и за него явно е рано да поеме по свой път без ясна и относително сигурна перспектива за бъдещето. Затова и се ограничава със символични жестове и закани.

От ДПС може по случайност да се чуе нещо дежурно за нуждата от промяна. Но то не е нищо повече от опозиционна маскировка. Зад кулисите цари дух на взаимопомощ. Макар и да се говори за известни пукнатини вътре в движението, същото изглежда се отнася и за разпръснатата под прикритие навсякъде "партия" на Пеевски. Контролираните от него т.нар. медии са сигурен индикатор за това - громят президента и лидерката на социалистите (а на моменти дори и самия Доган) и защитават правителството. А единствената им критика към премиера е, че бил прекалено "деликатен и толерантен".

Моментът не дошъл

Според други пък, като "взел скалпа" на цели трима министри едновременно, премиерът е преиграл с демонстрацията на твърдост и сила. Защото, всъщност, бил "небивало слаб, уязвим" и загрижен за политическото си оцеляване. Това може донякъде и да е вярно - наоколо има достатъчно натрупани недоволства и напрежения, а и известно изхабяване с времето е неизбежно.

Но от друга страна, както се видя, той не е загубил умението си да отиграва и контролира ситуацията. Вероятно все още знае и как да се оттегли, така че пак да се върне. Моментът за това обаче явно още не е дошъл. Евентуален бъдещ партньор още не е отгледан, а и сигурно има работи за довършване и позиции за овладяване. Предстои избор на членове на Конституционния съд, а покрай тях вероятно и на нов главен прокурор. Което си е супер приоритет.

Затова, въпреки очакванията, не се случи нищо извънредно. Каквито и да са интересите на страната и на народа, коалицията ще оцелява, докато интересите, които я крепят, са по-дълбоки и по-силни от напреженията в нея.

 

Подобно съдържание

Реклама