Край на безобразията? | Новини и анализи от България | DW | 12.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Край на безобразията?

След струпването на няколко грандиозни скандала, станали видими за цялото общество, пазителите на статуквото в българското правосъдие най-сетне се поизплашиха. Ледът може би наистина се пропуква, коментира Ясен Бояджиев.

"Защо досега мълчаха", "Ама как инстинктите се обострят при кризисна ситуация", "Явно нещата наистина са стигнали до краен предел”. Това са три реплики, случайно уловени от микрофоните. Произнесоха ги миналата седмица трима членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), след като бяха изслушали смразяващите свидетелства на десетина съдии за безобразията в най-големия български съд.

Правосъдието като криминална дейност

Тези реплики от своя страна са също ярко и красноречиво свидетелство. Най-напред за лицемерието, падението и непригодността на самия ВСС (или по-точно на мнозинството в него). Защото споменатите трима, както и всичките му останали членове, отдавна и много добре знаят за тези безобразия. И понеже (обратно на задълженията си по закон) съзнателно са ги прикривали, носят лично част от отговорността и вината за тях. А че „нещата са стигнали до краен предел” - това от години го казват на висок глас отделни редови съдии, целият Съюз на съдиите, други неправителствени организации, някои медии, отделни граждани и отделни членове (за съжаление в безсилно малцинство) на самия ВСС. Както и Европейската комисия в докладите си за България.

И второ, тези реплики са свидетелство, че вероятно и във ВСС „се е обострил” инстинктът за самосъхранение „при кризисна ситуация”. Затова и техните автори се правят на изненадани.

До тази ситуация се стигна след драматичното натрупване на грандиозни скандали, които направиха видими за обществото безогледните манипулации и корупцията в българската съдебна система. Става дума за „изчезналите” тефтери на Златанов, „случайното” разпределение на делото за КТБ, случая „Белведере” и куп други примери за това, че в България правосъдието понякога прилича по-скоро на криминална дейност. Тези скандали предизвикаха бунт сред съдиите в софийските съдилища, широко медийно и обществено негодувание и остра международна реакция - изявлението на френския посланик (подкрепено от няколко негови европейски колеги) за „гнилите ябълки”. Всичко това съвпадна с появата на по-радикална от друг път Стратегия за реформа в съдебната система, прокарвана (пак за разлика от друг път) от един компетентен, решителен и хладнокръвен министър на правосъдието, ползващ се, поне засега, със силна политическа подкрепа.

Първите пукнатини

Така се появява надеждата, че подложен на силен натиск отвън и отвътре, сковалият съдебната система лед започва да се пропуква. Първите признаци за това са налице.

Най-напред всички ключови фактори в самата съдебна система (включително ВСС и прокуратурата) бяха принудени да одобрят (поне на думи и не без известно „скърцане със зъби”) стратегията за реформа.

После ВСС след дълга и изтощителна съпротива най-после бе принуден да приеме пълна преработка на софтуера за „случайното” разпределение на делата, определян като „входна врата” и „смазочен механизъм” на корупцията и като „най-сигурния окоп на тайната власт” в съдебната система.

След това очевидно се наложи да бъде жертвана съдийката, станала повод за метафората с „гнилите ябълки” - след дългогодишно мълчание и бездействие ВСС изведнъж се сети за прегрешенията ѝ и стовари върху нея цялата си институционална мощ - всевъзможни проверки и дисциплинарно производство. Заговори се, че и прокуратурата е намерила за какво да я разследва.

Rumyana Tschenalova Richterin aus Bulgarien

Поведението на съдия Румяна Ченалова по казуса "Белведере" накара френския посланик в София да заговори за "гнилите ябълки" в българската съдебна система

Удар отвътре

Накрая на ВСС най-после му се наложи да чуе гласа на софийските съдии. Както стана дума, някои от тях и по-рано „не си мълчаха”. Сега обаче за първи път организирано и открито 70 съдии от трите софийски съдилища изразиха възмущението си от ставащото в Софийския градски съд и за първи път поискаха оставката на ръководството му. С призив да бъдат чути съдиите, към ВСС се обърнаха и седем западноевропейски посланици. За да се стигне, също за първи път, до изслушването, за което стана дума в началото.

На него съдиите разказаха за манипулациите със случайното разпределение на делата; за струпването на всички скандални дела при едни и същи съдии; за това, че нямат достъп до ръководството си, за разлика от 3-4 външни лица, които всекидневно влизат „директно” при председателя; за това, че се срамуват да кажат къде работят.

Исканията на съдиите бяха писмено подкрепени и от 33-ма адвокати, трима от които също се явиха пред ВСС, който чу от тях, че в този съд "който има пари, си подрежда нещата".

Съдиите заявиха, че оставката на председателката на съда и на двете ѝ заместнички е въпрос на „елементарна чувствителност”. Но понеже такава чувствителност от тях едва ли може да се очаква, няма да е чудно, ако ВСС реши, че и те трябва да бъдат пожертвани. Засега е назначена проверка, в която, безпрецедентно, лично ще се включат 12 членове на Съвета. Макар че от случая вероятно би трябвало да се заинтересува и прокуратурата. Особено след разкрития тези дни бутафорен проект за "Повишаване на ефективността на работата на Софийския градски съд", по който буквално са профукани четвърт милион евро от европейските фондове. Ако българската прокуратура не прояви интерес, ОЛАФ сигурно ще го направи.

Тактически отстъпления

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Вероятно статуквото в съдебната система възприема всичко изредено дотук като тактически отстъпления. Изглежда обаче, че му се налага да отстъпва все по-назад и все по-дълбоко в своя тил. Тъй че може би наистина ледът се пропуква. Така или иначе тепърва ще ставаме свидетели на жестока съпротива с всички възможни средства.

Сега на ход са политиците. Само че голяма част от тях имат съществени „заслуги” за днешното положение. Скоро ще си проличи дали са го разбрали, дали ще поискат и дали ще могат да извървят своята част от пътя към промяната.

Редакцията препоръчва