Крайностите на еко-маниаците | Начало | DW | 15.03.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Крайностите на еко-маниаците

Боклукът се разделя, колата се зарежда с био-гориво, месо не се яде - дали германците не прекаляват с екологичните си напъни? И дали не нанасят повече вреди, отколкото ползи, втренчвайки се в природосъобразното?

В Германия все повече семейства игнорират супермаркетите и предпочитат да купуват плодове и зеленчуци от производителите, които им ги доставят директно у дома. Може да е скъпо, но пести време и нерви. А и откриваш нови сортове, за които дотогава може да си мислил, че са бурени или подходящи само за силаж. Освен това покрай пристигането на търговеца всички съседи разбират колко сериозно се отнасяш към темата за устойчивото развитие - източник на повече престиж и признание.

"Пазарувам, следователно определям"

За концентрираните върху здравословния начин на живот пазаруването е от голямо значение. Те са убедени, че направеният от тях избор е изключително важен. "Подбирайки какво да купя, аз като че ли гласувам на касата с бюлетина, давайки подкрепата си за определен начин на производство", казва Даниел Дам, съосновател на портала utopia.de. А писателят Фред Грим обобщава нещата с думите - щом купувам, аз определям.

Gemüsemarkt in Deutschland

В Германия магазините за био-храни се радват на все повече клиенти

В същата посока са ориентирани груповите покупки на био-храни, които в Берлин отдавна са факт. Хората се уговарят помежду си чрез Фейсбук и в определен час се втурват в супермаркета, откъдето изкупуват всички био-продукти - за да дадат по този начин сигнал и да стимулират магазините да предлагат повече такива стоки.

За света ли мислят или за себе си?

Мнозина са на мнението, че този вид хора са загрижени повече за себе си, отколкото за околната среда. И не се вълнуват толкова от въпроса как да направят света по-добър, а как да си угодят повече.

"Целта е да се отграничиш морално от долната класа с мазните й храни и катастрофален енергиен баланс", смята журналистът Роберт Мизик, който изтъква и, че супер-екологичното отношение има и своята цена. Съвсем не всеки би могъл да плати, например, 92 евро за специално ренде за зеленчуци от необработено буково дърво. Този, който иска да промени света чрез начина си на пазаруване, би трябвало да разполага с определен минимален доход или най-малкото - да разчита на някакво наследство.

Принц Чарлз, например, живее изцяло по правилата на екологията вече 25 години: има био-ферма в югозападна Англия и пише книги, в които представя опасностите, пред които е изправен светът. "Той губи баланса си, за което сме виновни ние, хората", заявява принцът в последното си произведение, в което обръща внимание на проблема с промишленото отглеждане на животни.

Който иска да установи как си представя Чарлз по-добрия свят, би трябвало да посети селището Паундри, в което живеят 2000 души. То е създадено преди 20 години в съответствие с указанията на принца: с островърхите си кулички прилича на приказно село от Дисниленд. Основен граждански дълг е хармонията и всеки жител трябва да съблюдава списък с правила, изготвени лично от принца. Сателитните чинии са забранени, както и паркирането на коли пред входовете на къщите. Чарлз периодически посещава селището, пийва по чаша чай с био-мед с местните жители и винаги събува обувките си преди влезе в домовете им.

Rennen in Ascot 2009 Prinz Charles und Camilla Flash-Galerie

Принцът, който мисли за природата

Истинската еко-героиня

Коментарът на журналиста от вестник "Ди Цайт" Хенинг Зюсебах за идилични местенца като Паундри е следният: бързо добиваш чувството, че правиш всичко правилно. Което не е точно така. Икономистът Михаел Бихарц от Федералната служба за опазване на околната среда е изследвал екологичния баланс на 24 типични еко-маниаци. Всички те пазарували само био-продукти, грижливо разделяли отпадъците си, стигали до догматизъм в стремежа си да пазят природата.

Бихарц обаче установил, че те в никакъв случай не се явявали добър пример. Големите им жилища, скъпите им пътувания и потребителските им навици трудно биха могли да бъдат компенсирани с енергоспестяващи крушки и ренде от необработен бук.

За пример по-скоро би могла да бъде посочена една бедна самотна пенсионерка. Именно тя е истинската еко-героиня, макар и не доброволно. Тя живее скромно в гарсониера, от години не си е купувала нови мебели, няма собствена кола и никъде не пътува - парите не стигат. Което за нея не е добре, но е истинска благословия за природата.

АГ, ДЦ, ШпО, АН, ХЗ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва