Кошмар за Полша

Това е черен ден в историята на Полша. Точно в Гданск, където започна мирният демонтаж на комунизма в Европа. Точно по време на благотворителна акция, която трябваше да обедини хората за добро. Точно един политик, който ръководи съдбините на града от над 20 години и наскоро беше преизбран за пореден път. И точно в една страна, която с право се гордееше, че в нейната история почти е нямало цареубийства. Страна, в която единственото политическо убийство от този род беше убийството на президента Габриел Нарутович преди почти сто години. Това, което се случи сега в Полша, е кошмар!

Една клеветническа кампания 

Независимо от това, че убиецът има доказано криминално минало, а и очевидно е страдал от психично разстройство, неговото признание още на местопрестъплението не оставя никакво съмнение: това убийство беше политически мотивирано. И политическата отговорност носят тези, които в политиката залагат не на компромиса и диалога, а на разединението и на конфликта.

Павел Адамович беше водеща фигура на либералния лагер и трън в очите на десните популисти и националистите. Той смело се обяви за приеманато на бежанци и ги покани в своя град. Той беше първият кмет в Полша, който създаде консултативен съвет за чужденци. И когато национално-консервативното правителство отказа да подготви юбилея на Конституционния съд през 2016 година, Павел Адамович, който от 2015 е безпартиен, на бърза ръка организира тържествата в Гданск.

През последните години популярният политик беше на прицела на близките до правителството медии, които трябваше да докажат, че Адамович е замесен в корупция. Клеветническата кампания обаче не постигна целта си. През ноември 2018 година Адамович беше избран за кмет на Гданск за шести път.

Дано популистите се вразумят!

Това беше типична протестна реакция на гражданите и гражданките на този либерален и отворен към света град. Въпреки това Павел Адамович остана обект на омраза. И трагичният завършек на клеветническата кампания е пред очите ни. Смъртта на полския политик е предупреждение и вероятно последният алармиращ сигнал за Полша и Европа. Разединението и омразата не бива да бъдат основа на политиката. Крайно време е на това да бъде сложен край. Трябва най-сетне да започнем да уважаваме другите политически мнения и да се научим да правим компромиси. Дано националният траур в памет на убития кмет на Гданск да вразуми и полските популисти.