1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Протести пред сградата на Българската национална телевизия
Снимка: BGNES
Медии

Кошлуков и Рашидов отдавна трябваше да подадат оставки

Георги Лозанов
18 юли 2020

Протестиращите искат оставките на премиера и главния прокурор. Към тях трябва да се прибавят и още две, които трябваше да бъдат подадени отдавна - на Емил Кошлуков и Вежди Рашидов, смята Георги Лозанов.

https://p.dw.com/p/3fWd9

Протестите продължават да настояват за оставките на правителството и на главния прокурор, но извън тях има две оставки, които отдавна трябваше да са подадени – на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков и на председателя на Комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов.

Емил Кошлуков трябваше да си отиде, още когато дойде в обществената медия и я лиши от най-голямото ѝ обществено достижение – достъпа до предаванията ѝ на либерално настроените критични гласове в българската култура. А за да няма съмнение кои точно са те, Вежди Рашидов ги посочи в нарочна статия за в. „Труд“, като превърна имената на някои от най-уважаваните сред тях в пейоративни нарицателни – Гюзелевци, Дичевци, Кьосевци… И за пореден път ги обсипа с квалификации и обиди, все едно че е на маса в кварталната си кръчма. Така и за непросветените стана ясно каква е поръчката, кой я „свежда до знание” и кой е изпълнителят ѝ.

Протестите тогава и сега - прилики и разлики

Протестите също бързо стигнаха пред сградата на БНТ, защото не самозвани политици, съмнителни бизнесмени или кандидати за площадна слава, а именно либерално настроените критични гласове са техните естествени изразители и вдъхновители. Както сега, така и през 2013 година. Между двете протестни вълни несъмнено има разлики – на улицата, за да си търси правата, вече е излязло и следващото поколение. Насочеността на недоволството обаче се е запазила. Тя е срещу задкулисното трупане на материални и властови ресурси, което проваля проекта на либералната демокрация в страната. И в двата случая гневът се отпуши заради претенциите на фигури от ДПС със силно доловимо, но слабо регламентирано влияние.

Протестите, започнали през 2013-а, продължили повече от година и станали известни с хаштага #ДАНСwithme, бяха предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. А новата искра се запали от незаконно възпрепятстваните намерения на Христо Иванов и съмишленици да отидат на плаж край сарая на Ахмед Доган. Плажът беше само мостра на „българския модел”, който позволява да узурпираш и браниш с насилие нещо, което не ти принадлежи. В символните си измерения акцията на Христо Иванов постави въпроса: чия е вината за задкулисното разпределение на националните блага? И хората вече десети ден се събират в „триъгълника на властта“, за да чуят отговора. Ако не от друг, то от собствените си скандирания. След като изчака да види дали няма да ѝ се размине от само себе си, и на властта ѝ се наложи да вземе думата – трима министри подадоха оставки. Подборът им трябваше да излъчи посланието: "не сме зависими от Пеевски". Улицата не го прие.

Обществената медия трябва да е близка до гражданите, не до политиците

В момента оставката на Кошлуков обаче е далеч по-належаща (под искането ѝ се трупат хиляди подписи), защото колкото и да са протестиращите, те са незначително малцинство спрямо избирателите, които в крайна сметка ще решат изхода от политическата криза. А те, за да направят своя избор, могат да разчитат само на медиите, чиято роля по време на протести е почти толкова важна, колкото и на самите протестиращи. Вярно, че социалните мрежи дават възможност на хората да заобикалят медийните манипулации и взаимно да се информират, но по-възрастните поколения са слабо активни там. За тях телевизията си остава основен информационен източник с най-голям потенциал да ги направи свидетели на протестите, докато си стоят вкъщи. И особено обществената телевизия, на която по инерция продължават да се доверяват. Неизкушената аудитория трудно прави разлика между ставащото сега в големите градове и екранния му образ.

Преди седем години БНТ не просто представяше обективна картина на протестите, но им съдействаше да излъчат свои публични говорители и демонстрираше гражданска солидарност с тях. Така максимално изпълни мисията на обществената медия да е близка не до политиците (или бизнеса), а до гражданското общество, да е негов своеобразен орган.

БНТ се е присламчила към силните на деня

В отразяването на настоящите протести БНТ се е отказала от гражданската си принадлежност и без особено чувство на неудобство се е присламчила към силните на деня. Журналисти, интелектуалци, творци и духовници пишат в отворено писмо: „спомнете си, как през 2013 г. телевизията беше аплодирана за своя професионализъм, а днес репортерите ѝ са остракирани", и на свой ред искат оставката на генералния директор, защото „това става при и заради управлението на г-н Кошлуков“.

Георги Лозанов
Снимка: BGNES

Протестите, разбира се, присъстват в БНТ, но въпросът е как. Гласно и негласно те се представят в подкрепа на Румен Радев. Независимо че заявяват съвсем други идеи, а Радев папагалски ги повтаря за целите на собствения си пиар. През 2013-а имаше стратегия за омаловажаването им чрез организирани от тогавашната власт контрапротести (начело с Мишо Шамара), чиято задачата беше хората „да му изпуснат края“. Сега управляващите, макар и не веднага, благоразумно се отказаха от контрапротести. Омаловажаването на протестите обаче става като към тях се пришиват различни субекти – от президента и БСП през Мая Манолова до Васил Божков, видимо чужди на гражданския им патос и морал. И изпитаният номер с вкарването на провокатори и прояви на насилие явно не е излязъл от мода. Важното е да се обсъжда всичко друго, но не и исканията и доводите на протестиращите, излезли на улицата по своя воля. А и това в БНТ няма как стане, тъй като говорителите им "по условие" попадат във вече прогонения от Кошлуков кръг.

В този смисъл Христо Иванов, поканен от кумова срама в БНТ1, с право поиска от екрана оставката на генералния директор заради липса на плурализъм, задължителен по закон за всяко предаване на политическа и икономическа тема в обществената медиа. Впрочем ангажимент не на Христо Иванов, а на СЕМ е да следи за спазването на плурализма със специално внимание при политическа криза. И да се произнесе дали в програмите на БНТ е постигнат баланс между изявленията на тези, които протестират, и на тези, срещу които протестират.

Кошлуков едва ли лесно ще подаде оставка, но пък как ли си представя мястото си утре, когото обществото със сигурност няма да е същото. Днес тъжната истина за БНТ е, че в отразяването на протестите бТВ е поела обществената ѝ функция.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница