Корупция, облечена във власт | Новини и анализи от България | DW | 30.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Корупция, облечена във власт

Подкупността, заедно с мизерията и безработицата, са трите най-големи злини, според българите. През последните 2 години корупционният натиск в България осезаемо е нараснал, сочи проучване на фондация „Фридрих Еберт“.

През последните две години участие в корупционни действия декларира всеки седми пълнолетен български гражданин. Засилва се усещането на гражданите и бизнеса за нарастване на корупционния натиск от страна на администрацията. Когато чиновниците искат подкуп, нерегламентирана услуга или подарък, до 70 на сто от рекетираните са съгласни на „сделка“.

Всеки втори дава рушвет по своя инициатива

Корупцията продължава да бъде най-ефикасното средство за решаване на проблеми в социалната сфера и бизнеса. Вместо да бъде изкоренено, прокорупционното поведение в България завладява и новите поколения. Този срамен факт е илюстриран в изследването на фондация „Еберт“ и Центъра за изследване на демокрацията с красноречив пример: 47 на сто от анкетираните, които са дали поне веднъж подкуп през 2013 година, са заявили, че са го сторили без да им е искан такъв. През последните години се наблюдава нарастване на случаите, в които гражданите и бизнесът вземат „инициативата“ като сами предлагат рушвети. Така прокорупционното поведение се възприема като очаквано, макар и да не е поискано по явен и недвусмислен начин, се казва в изследването „Корупция и антикорупция в България /2012–2013/“.

Корените на злото

“На всички е известно, че корупцията е сред основните проблеми в България. Затова непрекъснато напомня и Европейската комисия. Много съм разочарована от това, че не откривам напредък в противодействието на това социално зло", декларира шефката на софийското бюро на фондация „Еберт“ Регине Шуберт. Според изводите на изследователите, корупцията в страната остава на старите си равнища.

Bulgarien Proteste

Подкупността по високите етажи на властта притеснява и експертите и обикновените граждани

Директорката в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова посочва основната причина за високия корупционен фон в България: трайното бездействие на всички специализирани звена и механизми за противодействие на рушветчийството. Злополучията започват от комисиите в Народното събрание, където законите продължават да бъдат предлагани и приемани по непрозрачен начин и с неясни за хората извън лобитата мотиви, пояснява Йорданова. Регине Шуберт я допълва с констатацията, че в България съществува среда, способстваща за разцвета на подкупността. Проблемът не е в ежедневната корупция, а в подкупността по високите етажи на властта, констатира германската експертка.

Една от причините за жилавостта и ненаказуемостта на политическата корупция в България е, че всяко управление назначава свои хора на ключови постове в управлението, чиято цел е не да управляват, а да консумират властта. Така всяко разследване на висши чиновници за корупция лесно се преквалифицира като „политическа метла“ или политически гонения, казва научният директор на Центъра за изследване на демокрацията Александър Стоянов. „Осъдените за корупция през 2013-та са само 42 души, което е едва 0,3 % от общия брой на осъдените. А това е крайно непропорционално спрямо степента на разпространението на корупционните престъпления в страната“, допълва Мария Йорданова жалката картина на българската антикорупция.

Представителят на БСП, бивш зам.-външен министър и предишен посланик в Лондон Любомир Кючуков отказа да коментира за Дойче веле резултатите от изследването.

Разочарованието „БОРКОР“

Bulgarien Proteste gegen Korruption

Всяка нова власт подменя изцяло апарата не за да управлява, а да консумира властта

Според Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията, най-активни в ежедневната корупция не са най-бедните българи, а по-скоро хората с доходи над средните за страната. „Бизнесът също не излъчва сигнали, че нещо се е променило в механизмите на българската корупция. Отчетените двойно по-ниски равнища на подкупност в икономиката след влизането на България в ЕС се дължи на чисто механични причини – просто българските митници по гръцката и румънската граница се оказаха излишни след 1 януари 2007-ма“, напомня Стоянов.

Голямото разочарование се нарича „БОРКОР“, смятат експертите от Центъра за изследване на демокрацията. „Проектът за национален център за противодействие на корупцията започна много амбициозно през 2009 с помощта на Германия. Той обаче не даде признаци за някаква особена ефективност въпреки направените големи инвестиции“, заключава Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията.

Редакцията препоръчва