Ето какво ни написа нашият читател Андрей Аврамов:

"Какво виждам от моя прозорец": преди време българската секция на Дойче Веле имаше такава рубрика. Следях я с интерес, но така и никога не се включих със собствени наблюдения. Искам да го направя сега, макар и през друг прозорец - този на моя компютър вкъщи. И темата, разбира се, е борбата срещу коронавируса. Та ето какво виждам от моя прозорец.

Националният оперативен щаб няма сайт. Няма и да има. Каза го в събота шефът на щаба ген. Венцислав Мутафчийски. Нямало хора. С цялото ми уважение към генерала, но това не е вярно. В България има достатъчно специалисти, които биха направили и поддържали такъв сайт. Сигурно ще се намерят и доброволци, които да свършат работата безплатно.

Някой обаче ще трябва да публикува актуална информация и да отговаря на въпросите на гражданите. И за това има хора - в Министерството на здравеопазването и десетките негови структури и пресцентрове работят хиляди чиновници. Или само получават заплати и чакат да навъртят стаж за пенсия? Така е от години и никаква криза не е в състояние да го промени. Много от тези чиновници нямат нужната подготовка и познания, за да си вършат работата в нормални условия - какво остава в екстремни ситуации като сегашната. Те нямат и желание да положат усилия, да научат нещо ново. Така им е добре. Пък и никой не иска това от тях.

Министерството на здравеопазването има сайт. На централно място пише: „Своите въпроси относно COVID-19 задавайте на телефонен номер 02 807 87 57”. Можете да зададете въпрос и по имейл. Но ето какъв отговор ще получите: „Благодатим за зададеният въпрос! Когато въпросът бъде видян и отговорен ще бъде публикуван на сайта”. Правописът е автентичен.

Електронно здравеопазване ли? Забравете! Няма да се случи в България и през този век. Въпреки милионите, които се наливат уж за тази цел.

Сайтът на здравното министерство има опция и за английски език, но като кликнете, се появяват снимките на министъра и тримата му заместници. Така де, те са важните. А чужденците, които живеят и работят в България, да вземат най-после да научат езика ни. Или по-добре да не идват тук, че да не ни заразяват.

Отварям следващия прозорец - сайта на Министерството на външните работи, което, според мен, също е важно във време на пандемия. Най-отгоре - червена лента с надпис „Коронавирусът - какво да правим”. Тук последната новина е от 13 март. В английския вариант - също. Дадени са два стационарни телефона и имейл. И най-важното - пише, че информация за мерките, които се взимат в България, може да се намери на сайта на здравното министерство. Познайте докъде води този линк. До снимките на здравния министър и заместниците, разбира се.

За сайта на Министерския съвет изобщо не ми се говори. Вижте го сами. Ако не друго, може поне да се разведрите. Не е смешно, но както казват психолозите, хуморът помага в моменти на криза.

Това се вижда от прозореца на домашния ми компютър: една държава, останала в ерата на механичните часовници. И доволна от това. Малка част от нейните поданици носят скъпи ролекси - и също са доволни. Останалите им завиждат, мразят ги дори, но и се страхуват от тях. А някои се утешават, като просто отварят други прозорци към други измерения на все по-дигитализирания - за добро или за лошо - свят.