1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коронавирус в България: всичко това може да се случи

12 март 2020

Коронавирусът е извънредна ситуация, която би могла да промени радикално живота в България. Може да се стигне до пряка намеса в живота ни, до ограничаване на свободи, до репресии дори. Би било наивно да го подценяваме.

https://p.dw.com/p/3ZHMB
Полицаи в София
Снимка: BGNES

Коментар от Даниел Смилов:

Не е време за паника, но не е и време за успокоения, че всичко ще си остане както е било. Разпространението на коронавируса в Европа е извънредна ситуация, в която ако искат да запазят дългосрочно начина си на живот, хората ще трябва краткосрочно да го променят доста радикално. Тази промяна има и сериозни политически измерения, които засягат както националните държави, така и ЕС.

В сряда СЗО обяви коронавируса за пандемия. А германската канцлерка Ангела Меркел направи прогноза, че ще бъдат заразени около 60% от германците. Като имаме предвид, че 5% от заразените имат нужда от интензивни болнични грижи, а смъртността е между 2% и 4%, всеки може да направи сметка за потенциалните поражения върху 500-милионното население на Европа. Най-богатата провинция на Италия - Ломбардия - демонстрира, че дори много развита система на здравеопазване не може да се справи безпроблемно с бързото разпространение на болестта. И китайският, и италианският опит показват едно: необходими са драстични ограничения на движението (карантина) и сериозно увеличаване на капацитета на здравните служби. Това са най-спешните мерки на повърхността на събитията, които стават неизбежни за европейските държави и за света като цяло.

Къде е България?

Къде сме ние в тази ситуация? В България разпространението на вируса е още ограничено и засега „само" един от случаите завърши фатално. Това дава надежда, че с карантинни мерки може да бъде избегната масова епидемия. Но за съжаление това не е сигурно дори при отговорно поведение от страна на институциите и гражданите. СЗО изрично подчерта, че всички държави трябва да предприемат карантинни мерки за ограничаване на вируса - просто защото това е най-ефективното средство, с което разполагаме. Що се отнася до оборудването (защитни облекла, предпазни маски, животоспасяваща обдишваща техника в различните ѝ варианти), българското здравеопазване определено има нужда от повишаване на капацитета си. Идеята за общи европейски поръчки на такава техника е отлична, защото при закупуване на големи бройки цената на стоката пада. България трябва да направи каквото може и по отношение на подготовката на болниците да поемат евентуални пациенти.

Политиката на извънредната ситуация има обаче и много скрити страни, за които трябва да бъдем особено внимателни. Коронавирусът обсебва общественото внимание и измества всички други новини. А още по-опасното е, че извънредността на ситуацията лесно може да се превърне в извинение за излишни ограничения на граждански и политически свободи, както и за неоправдана държавна намеса в личния и стопанския живот на хората. Показните акции на полиция и прокуратура в търговския комплекс "Илиянци” са учебникарски пример за авторитарни по характер действия, които имат много слаба връзка с реалната опасност от заразата. И са само повод за определени лица да влязат в новинарския поток.

Един по-систематичен поглед върху политическите последствия от извънредната ситуация би откроил следните промени:

1) Правителството и министър-председателят концентрират допълнителна власт. С извънредни мерки те придобиват възможност да се намесват пряко в живота и бизнеса на почти всички хора. Затварянето на учреждения и фирми и изпращането на НАП и други служби са най-видимата страна на проблема. Мерки с по-дългосрочни последици са забраните за пътувания и търговските забрани. Но може би най-важните правителствени действия ще бъдат свързани с подпомагането на определени бизнеси и компании да се справят с икономическите трудности. В България правителството разполага със значителни дискреционни фондове, които може да използва в подобни ситуации дори без разрешение от страна на парламента;

2) Контролът на парламента върху изпълнителната власт отслабва. Извънредната ситуация прави парламентарните дебати и дейността на опозицията по-невидими. За разлика от изпълнителната власт и нейните “кризисни щабове”, парламентаристите не разполагат с пълната информация в реално време. И докато картината се изясни, правителството на практика действа извън надзора на демократичните си представители.

3) Кризисната ситуация измества други управленски приоритети, дори когато това не е неообходимо. Политически анализатори вече обявиха, че машинното гласуване ще отпадне заради коронавируса. По-важното е заради него да не отпадне влизането ни в чакалнята за еврото. Също така важно е спорни проекти като АЕЦ “Белене” например да не получат изведнъж зелена светлина - като мярка, “стимулираща” икономиката. Те със сигурност ще стимулират определени бизнеси, но ефектът им върху цялото стопанство най-вероятно ще е дългосрочно негативен. При намален парламентарен, граждански и медиен контрол върху изпълнителната власт подобни грешни решения лесно може да минат под радара на здравия разум.

4) Големи управленски дефекти остават скрити зад коронавируса. Някой помни ли водната криза в Перник? А разследването в Барселона?

5) Може да се стигне до излишна наказателна репресия. Както вече стана дума, прокуратура и служби биха могли да използват коронавируса като повод за разследвания, арести и прочие. Дали е гара "Илиянци” или пазар "Илиянци” - в извънредната ситуация няма значение. Важен е екшънът за пред медиите, създаващ впечатление, че властта се грижи за хората. И още: с оглед на извънредната ситуация съдебният контрол върху действия на прокуратура и полиция може да отслабне или поне да се забави. Такава тенденция не бива да се допуска, но е вероятно да се случи.

6) Популисткият потенциал в политиката нараства. Тръмп затваря границата на САЩ за европейци в желанието си да прати съобщение, че проблемът не е негов. САЩ обаче са извършили в пъти по-малко тестове от европейците, което най-вероятно ще им изиграе лоша шега в близко бъдеще: отвъд океана “чуждата” зараза може да се окаже не толкова чужда. По принцип коронавирусът трябва да е някаква спирачка спрямо политическо говорене, което се води от това, което хората искат да чуят. Туитовете и речите на Тръмп показват обаче, че тази спирачка не навсякъде се е задействала. При нас спирачката на популизма също доста рядко се използва. Борисов заяви вчера например, че едва ли някога ще научим “коя гад” е пуснала вируса. Смисълът на това съобщение е да покаже, че премиерът мисли като голяма част от населението. Вие сте конспиратолози и аз съм конспиратолог - значи ще се разберем.

Изглед от Венеция
Празна ВенецияСнимка: Reuters/M. Silvestri

7) Кризата може да нанесе удар върху идеята за европейска интеграция. Първосигналната реакция е, че свободното придвижване способства разпространението на вируса и затова трябва да бъде спряно. Временните ограничения за пътувания са, разбира се, не само допустими, но и задължителни. Но те не бива да прерастват в цялостно преосмисляне на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, което е голямо достижение на европейците. Нещо повече: избавление от икономическите трудности, свързани с вируса, може да дойде само от цялостна политика на еврозоната и ЕС. Бизнесът ще очаква сериозен стимулиращ пакет точно оттам. Координирани действия на ЕЦБ и правителствата на страните от ЕС са единственият шанс да се избегне тежка рецесия. В този смисъл отговорът трябва да гласи: повече интеграция. Заради популистки изкушения обаче този отговор може и да не дойде. За България подобно развитие би било изключително негативно - и от икономическа, и от политическа гледна точка. Затова и в извънредната ситуация страната ни трябва ясно да отстоява проинтеграционистки позиции.

Един друг много опасен вирус

През следващите месеци политиката в България (а и в Европа като цяло) ще бъде повлияна от изброените по-горе промени. Ситуацията с коронавируса е безспорно сериозна. И безспорно ще се превърне в истински тест за националното и наднационалното управление. Но справянето с вируса не бива да води до трайни изменения в демократичното управление. Фокусът върху временния характер на мерките е ключов. В крайна сметка става дума за краткосрочни ограничения, които са необходими за опазване на начина ни на живот.

Почитателите на Карл Шмит вече използват сегашното състояние на извънредност, за да засилят критиката си към демокрацията и към идеята за граждански права и свободи. За тях управлението е винаги персонално, винаги свързано с неограничената власт на един лидер. В Русия един такъв лидер в момента променя конституцията, за да управлява во веки веков. Този вирус не бива да се разпространява в Европа.

*****

Вижте и това видео:

Как посрещат коронавируса в Берлин

Даниел Смилов
Даниел Смилов автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми