Корнелия и балонът с бежанските жилища | Новини и анализи от България | DW | 20.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Корнелия и балонът с бежанските жилища

“Да дадем жилища на българите, нe на бежанците!” Този призив на БСП е предизборен балон и нищо повече. Татяна Ваксберг прегледа програмите за интеграция на бежанците и установи, че целият проблем е изсмукан от пръстите.

БСП е в предизборно възмущение и се втурва да решава проблем, който не съществува. Става дума за едно гневно изявление на председателката на партията Корнелия Нинова. Тя обяви, че “вместо държавата да дава безплатно жилище на бежански семейства”, БСП ще поиска “да се осигуряват такива на млади българи”. Нинова добави, че ще оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) Постановление № 208 на Министерския съвет за интеграция на бежански семейства в български общини. Обвинението към този документ е следното: че той задължава общините да намерят жилища, детски градини, училища и лични лекари за бежанците, като ги кара да сключват индивидуални споразумения за интеграция с всеки отделен бежанец. По този начин, смята Нинова, правителството “рискува етническа промяна на страната”.

Истината е друга

Редакцията препоръчва

А сега да видим реалността: реакцията е срещу идея с шестгодишна давност, предложението е неосъществимо, страховете - необосновано раздухани, а възмущението от правителството е като възмущение от пешеходец, пресякъл на зелено.

Първо, въпросното постановление № 208 повтаря текстове на стари документи. Например, Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията за 2015-2020 г., която е приета още на 2.06.2015 година. Там са регламентирани въпросните индивидуални споразумения за интеграция, които бежанците трябва да подпишат с “компетентен орган”. Пак там пише, че тези споразумения са “основен инструмент за интеграция” и че те вървят ръка за ръка с ученето на български език, ходенето на училище, получаването на право на социални помощи, “достъпа до жилищна среда и инфраструктура”. Още тогава е уточнено, че страната ще “прилага конкретни мерки и услуги (…) [за подпомагане на бежанците при] жилищното настаняване”.

Освен документа от юни 2015, има и един още по-ранен - от 2010. Казва се “Национална програма за интеграция на бежанците в Република България”. В него пък директно се казва, че задачата на страната е да направи така, че “до една година от получаването [на статут, бежанецът] да има достъп до финансова помощ за жилищно настаняване”.

Първото, което веднага се вижда, е че реакцията на Корнелия Нинова е закъсняла поне с шест години. Новото Постановление повтаря стари национални документи и следва международни спогодби – поне в онази си част, която е цитирана от БСП с възмущение. Единственото ново в Постановление № 208 е това, че като “компетентен орган”, натоварен с практическото изпълнение на добре познати задачи за интегрирането на бежанците, са посочени общините. Сякаш би могло да има друг орган, който да извършва това.

Още внушения

Второто недоумение идва от твърдението на Нинова, че правителството върши нещо опасно: според нея то залага риск от създаване на гета и превръща България "в привлекателно място за бежанци". Това е всичко друго, но не и вярно. Напротив, реалността се вижда по всеки чуждестранен и национален телевизионен канал: бежанци, изпадащи в ужас от думата “България”, сякаш някой им говори за бомбардировките над Алепо. Българските лагери са известни не само с нехуманното отношение към хората там, но също и с въшките и крастата, липсата на адекватна храна и медицинска помощ, с преливащите тоалетни, незаинтересованата администрация и враждебния персонал. Ако има уместно обвинение към българските власти, то е в това, че с липсата си на политика създадоха един колективен образ на българите, като народ от примати, озверял от омраза към пострадалите. Една лява партия не би пропуснала да атакува опонента си с този аргумент. Но каква партия трябва да си, за да направиш точно обратното – да обвиниш престъпно небрежния си опонент в прекомерна грижовност?

Syrische Flüchtlinge in Bulgarien (picture-alliance/AP Photo)

Проблемът с лошите битови условия в българските приемни центрове за бежанци е добре известен

Третият проблем с изказването на Нинова е в това, че тя обещава невъзможното – да вземе “жилища” от едни хора (бежанците) и да ги даде на други (българите). Това е възможно точно толкова, колкото и “оправянето на България” за прочутите 800 дни, обещани някога от Сакскобургготски. Просто цялата програма за интеграция на бежанците е целева и се финансира с около 90% от фондове на ЕС. България осигурява остатъка от 10% от финансирането и то засяга предимно дейности по вътрешна релокация на бежанците, ако се вярва на Румяна Бъчварова. Според член 18 на Наредбата, приета с атакуваното от БСП постановление, общините ще получат пари за вменената им дейност по интеграцията. Няма да се чудят откъде сами да ги намерят.

Четвъртият проблем е в това, че цялата програма за интеграция все още не е заработила. Тоест - слагаме тигана, нищо че рибата е още в морето. 

Говорим за 300 човека

Петият проблем е най-сериозният. Той се състои в това, че от ниския – на фона на ситуацията в Европа – брой смазани в лагерната бруталност бежанци е произведен предизборен балон с гигантски размери. В скандала със споразуменията за интеграция например става дума само и единствено за онези бежанци, които имат вече уреден статут. Само те се имат предвид, когато се говори за интеграция. Общият им брой в България е 15 124 души – толкова са получили бежански или хуманитарен статут от 2013 г. досега. А след като се сдобият с този статут, повечето от тях напускат България. Нищо че имат право на социални помощи, помощи при инвалидност и пари за плащане на парното – също както и останалите български граждани. Наскоро Министерството на финансите съобщи колко общо са бежанците със статут, които са се възползвали от всичките тези социални възможности: между 0,4 и 1,7 % – според вида на помощта. Тези проценти отговарят на около 300 одобрени молби за социални услуги. Нищожни величини, зад които стои всичко друго, но не и нашествие, рискуващо “етническа промяна на страната”.

Подобно съдържание