конференция в Лима за забрана на пехотните мини и касетъчните боеприпаси | Новини и анализи по международни теми | DW | 29.05.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

конференция в Лима за забрана на пехотните мини и касетъчните боеприпаси

Представители на 68 държави се събраха в Лима на дискусии относно забраната на пехотните мини и касетъчните боеприпаси. Допълнително още 28 държави сигнализираха своята готовност да подкрепят подписаната през февруари от 46 държави декларация от Осло, която изразява готовността им за забрана на касетъчните боеприпаси до края на 2008 година.

Сред новоприсъединилите се държави има много африкански страни, но също така и Лаос, една от най-силно засегнатите от пехотните мини и касетъчните боеприпаси страни в света. Договорът, към който се стремят участниците в конференцията, предвижда не само забраната на касетъчни боеприпаси, но и унищожаването на наличните запаси, прочистването на засегнатите региони, както и мерки в подкрепа на жертвите на пехотни мини. За съжаление най-големите производители и разпространители на касетъчни боеприпаси Китай, Русия, Израел и САЩ не взеха участие в конференцията в Лима. Германските организации, свързани в съюз за борба срещу пехотните мини, изразиха становище, че Германия е пропуснала шанса на конференцията в перуанската столица да се обвърже със тоталната забрана на пехотните мини по света и със съпътствуващите я предпазни мерки. Германските неправителствени организации призовават федералното правителство да използува следващата среща на делегатите през месец декември във Виена, за категорична промяна на политическия курс. Някои от участниците в конференцията, между които Норвегия, Ирландия и Мексико, окачествиха опитът на други държави /сред които и Германия/ да решат хуманитарния проблем с технически средства като циничен. Към тези страни спадат Австралия, Япония, Великобритания, Финландия, Германия и Полша- сами производители на касетъчни боеприпаси.

Германия, както и преди иска да извади от списъка на забранените касетъчни боеприпаси определени видове, като разделя пехотните мини на “опасни” и “неопасни”, взависимост от това дали те притежават самовзривяващ механизъм. Освен това Германия настоява от списъка да бъдат извадени и определени видове ракети, които изстрелват касетъчни боеприпаси в малки количества/ до 10 пехотни мини/. Списъкът с изключенията горе долу отговаря на настоящите запаси от касетъчни боеприпаси на Бундесвера и на производствената палитра на оръжейната индустрия в Германия. Германия възнамерява да разработи т.нар. “алтернативни касетъчни боеприпаси”, на базата на кинетични боеприпаси и микровълни, които също да бъдат изключени от списъка на забранените пехотни мини. 75 държави в света разполагат със запаси от милиарди касетъчни боеприпаси. Досега в най-малко 26 държави са били разпръснати пехотни мини, от които е последвала смъртта на стотици хиляди души. 34 държави, сред които и Германия са произвели над 210 различни видове касетъчни боеприпаси. 13 страни, сред които отново и Германия изнасят в над 60 различни държави пехотни мини и касетъчни боеприпаси. Оттук и въпросът: Дали ще има действителна промяна на политиката на срещата във Виена през декември?