Комунизмът и забравата | Новини и анализи от България | DW | 18.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Комунизмът и забравата

Има ли давност за извършените престъпления? Закъсняло ли е възмездието за тях? Георги Папакочев потърси мнението на историчките проф. Искра Баева и проф. Евелина Келбечева:

Въпросът за престъпленията на комунистическия режим в България получи ново развитие след като партия ГЕРБ се ангажира да внесе в парламента законодателни промени в Наказателния кодекс. Промените са подготвени от бившия депутат и дългогодишен представител в ПАСЕ Лъчезар Тошев. Целта им е престъпленията на комунизма да бъдат третирани като престъпления срещу човечеството, за които няма давност. Лъчезар Тошев припомни и това, че подготвеният от него законопроект не е успял да мине през миналия парламентарен мандат, въпреки че е бил внасян няколко пъти. Движение "22 септември", което е за сътрудничество с бившите управляващи от ГЕРБ, също подкрепя проекта.

Всички в "кюпа" на вината?

Какво би означавала законодателната промяна за разделеното българско общество и какви рискове крие тя? Проф. Искра Баева от СУ "Св.Климент Охридски" отговаря с контравъпрос: не е ли време да се декриминализират престъпленията срещу българските граждани, извършени и до 1944 година? "Смятам, че всякакви престъпления срещу човечеството следва да бъдат разследвани независимо от давността, но по този въпрос трябва да се подходи цялостно", е мнението на историчката. Според нея всяко определение само от едната посока - от комунисти, неонацисти или фашисти, например, внася твърде много политически елементи в Наказателния Кодекс /НК/, който би трябвало да бъде общовалиден юридически, а не политически документ.

"Въпросът има не само исторически или юридически измерения, а по-скоро опира и до социалната психология, до пропагандата и до изключително добре охраняваната идеологическа линия, която мотивира действията на съвременните комунисти, прекръстени на социалисти", контрира проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Според нея през последните 25 години се е очертавала ясно определена линия на тяхното поведение спрямо собственото им минало, насочена към това да не позволят истинското знание за тоталитарния режим в България да стане достояние на цялото общество.

Russland Symbolbild Kommunismus Parade auf dem Roten Platz Moskau

Защо българското общество и днес не познава докрай истината за своето минало?

Пречи се с всички възможни методи - ограничаване на медийната свобода, липса на истински дебат, монопол върху част от преподаването в най-големите български университети, замазване на остротата на проблемите. "Ако младите поколения имаха достъп до това знание, ако то беше част от стратегията на прехода, съм сигурна, че обществото щеше да реагира по съвсем различен начин на сегашното си състояние", е категорична проф. Келбечева.

Със закон, приет на 5 май 2000 година, комунистическият режим в България беше обявен за престъпен, а през 2004 г. Народното събрание в своя декларация осъди и заклейми престъпленията на комунизма. "Да, това са нагласи в обществото, които имат своето оправдание, все пак те са и решения на парламента", е съгласна проф. Баева. В същото време тя смята, че историческата оценка за всеки период от историята на България би трябвало да бъде освободена от предубеждения и предварителни политически заявления. "Наказателният кодекс е елемент от законодателството и от съдебната система, а тя, според мен, не би трябвало да съдържа политически пристрастия", посочва преподавателката по нова история в СУ.

Възможна ли е обективна оценка на миналото?

Противоположно становище застъпва историчката от АУБ проф. Келбечева. Според нея понякога се приравняват неща, които не са съпоставими: "Не може едно организирано въоръжено движение, което се стреми да свали един легитимен режим /този преди 9 септември 1944-та/, да се представя по еднакъв начин с "Горяните" например, които са преследвани от нелегитимния по принцип комунистически режим в България. Нелегитимен също е Народният съд спрямо действащата тогава Търновска конституция, абсолютно нелегитимни са комунистическите концлагери, както и съдебният фарс, който беше организиран с невъзможността да бъдат осъдени Мирчо Спасов и другите убийци от комунистическите лагери на смъртта.

Symbolbild - Kommunismus

Кой трябва да носи отговорност за престъпленията?

Същото се отнася до гнусното убийство на Надя Дункин, представено като "битов инцидент" точно две седмици преди тя да свидетелства по делото за женските концлагери. Така наблюдаваме натрупване на юридически престъпления, които не само не са изчистени, но и се трупат с поредния спор дали убийствата веднага след 9 септември 1944 г. не били "оправдано възмездие срещу фашистите в България". Налице са тежки юридически нонсенси, които следва да бъдат премахнати и смятам, че това трябваше да се направи от самото начало на промените с отварянето на архивите и лустрация", е категорична проф. Келбечева.

Проф. Искра Баева е убедена, че цялото минало на България е част от българското настояще. Според нея в това се съдържа социалната функция на историята - да се огледаме в миналото, за да си отговорим на въпроси, които ни интересуват днес. "Абсолютна обективност в историята не е възможна, тъй като историята е отчасти субективна дейност, доколкото се пише от хора. Обективност се постига, когато има най-различни изследвания от различни гледни точки и когато те бъдат съпоставени едно с друго. "Няма и не може да има абсолютно обективна преценка, която някой да декретира като "истинската обективна история". Смятам, че това сме го имали в миналото и вредните му последици са видими и днес", казва проф. Искра Баева.

Редакцията препоръчва

Реклама