Колко хубаво се живее в Съветистан | Новини и анализи по международни теми | DW | 18.04.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Колко хубаво се живее в Съветистан

Една норвежка журналистка получава рядката възможност да добие отблизо впечатления за живота в няколко постсъветски републики в Централна Азия. И описва чудесата, които е видяла, в книга със заглавие "Съветистан".

Turkmenistan Denkmal Präsident Gurbanguly Berdimuhamedow (picture-alliance/Tass/V. Sharifulin)

Позлатеният паметник на настоящия президент Гурбангули Бердимухамедов

Норвежката журналистка Ерика Фатланд е обиколила пет постсъветски републики, които преди около четвърт век станаха независими държави. Нейната книга "Съветистан" е детайлиран, точен и ироничен дневник на това пътешествие, извършено отчасти инкогнито. Като журналист Ерика Фатланд не би получила виза за Туркменистан например. Затова тя се представя за любознателна западна студентка. Общува с хората (там, където това е възможно) на руски език, който владее до съвършенство. Просто не е възможно да ви запознаем подробно с тази интересна книга от 500 страници. Затова решихме да се спрем на главата за Туркменистан - най-затворената от всички постсъветски републики в Централна Азия. Пътешествието на Ерика Фатланд започва именно с полет до Ашхабад. В самолета тя разтваря разговорника на туркменски език. Започва да чете и се ужасява, защото едва ли не половината от посочените там изрази са свързани с всякакви катастрофи - малки и големи. "С колко часа закъснява самолетът?", "Кога ще тръгне асансьорът?", "Токът угасна!", "Тоалетната е запушена!" и т.н.

Мраморните ужаси

Когато стига до такива изрази като "Извикайте бърза помощ!" и "Аз не знаех, че това е забранено", младата норвежка си пожелава да не е започвала своето пътешествие. За щастие нито в Ашхабад, нито в другите градове на "Съветистан" на Ерика Фетланд не ѝ се налагало да използва горепосочените фрази. Ужасни се оказали съвсем други неща. Например ашхабадските паметници, улици и площади. Осемлентовите булеварди били направо мъртви. Петстотинте нови небостъргачи, облицовани с бял италиански мрамор (за което Ашхабад влезе в книгата на Гинес), се оказали декорация. На автобусните спирки, снабдени с климатик, не се мяркал жив човек. Пред високия 185 метра монумент на Конституцията стоели само двама души - войниците от почетния караул.

Turkmenistan Straße in Ashgabat (picture-alliance/Tass/V. Sharifulin)

Булевард в Ашхабад - мъртво и пусто

Оказало се също, че "от стратегически съображения" са забранени снимките по площадите пред разкошните здания, както и пред президентския дворец. Всяка сграда е украсена със скулптури съответстващи на предназначението ѝ. Пред министерството на външните работи се вижда глобус, а пред министерството на просветата има гранитна разтворена книга. Пред сградата на стоматологичния факултет се издига статуя на... зъб. Както ехидно отбелязва Ерика Фатланд, вероятно той е бил поставен по желание на сегашния президент, който както говорят, бил личен зъболекар на покойния си предшественик Сапамурат Ниязов.

Ездач и покровител

На различни места в града се издигат златни паметници на Туркменбаши. Има и конна статуя на неговия приемник Гурбангули Бердимухамедов, която е висока 21 метра и е позлатена. Но, както се изразява норвежката журналистка, Бердимухамедов предпочита "по-съвременната форма за изява" - фотографията. На всяка крачка в Ашхабад можеш да видиш огромни негови портрети с костюм и вратовръзка, разказва журналистката. Младоженците биват съветвани да се снимат на техен фон. И буквално всеки съпровождащ Ерика гид или шофьор на такси повтарял като мантра: "Да благодарим на нашия президент!", когато разказвал колко хубаво се живее в Туркменистан. Природният газ е безплатен, токът е базплатен, солта е безплатна, а бензинът - почти безплатен.

Обект на гротескния култ към личността, установен още по времето на Ниязов, сега е наследникът му Бердимухамедов.  Той се явява не само президент на Туркменистан, но и министър-председател, армейски генерал, доктор на медицинските и икономическите науки, и носи титлата "Аркадаг", което означава "Покровител" (на нацията). И ако Туркменбаши е автор на книгата с мъдрости "Рухнама" ("Книгата на душата"), то пък сегашният президент е написал книгата "Полетът на небесните коне". Бердимухамедов е страстен почитател на жребците от ахалтекинската порода. Ерика Фатланд е била задължена да присъства на конните състезания, в които е участвал и президентът. И естествено е спечелил надбягването. Финалът обаче се оказал неочакван. Бердимухамедов паднал от коня. Разбира се, че нито една медия в Туркменистан не споменава за злополучния финал. Защото президентът (според официалните съобщения!) се намира в "отлична физическа форма" и "демонстрира висок професионализъм във всички сфери".

Ерика Фатланд пише, че президентът "продължава да държи страната с желязна ръка". И не случайно "Диктаторстан", както назовава страната авторката, е на едно от  последните места в класацията за свобода на пресата. А именно на 178-о място от общо 180 държави, в съседство с Еритрея и Северна Корея. Но за разлика от Северна Корея, Туркменистан притежава огромни залежи от природен газ и нефт. Лъвският пай от печалбите от продажбите получава малочислен елит в страната, начело с президента и неговото близко обкръжение. Но и за населението остава по нещо. В общи линии в Туркменистан никой не гладува, пише авторката на книгата. Всичко това обаче, както и страхът от репресии, изолацията на Туркменистан, запазените кланови структури и съветските традиции само укрепват култа към личността на Бердимухамедов, продължава тя.

Buchcover Erika Fatland Sowjetistan (Suhrkamp)

Корица на книгата "Съветистан" от Ерика Фатланд

Зависимостта от Русия

Съветското наследство, към което Ерика Фатланд причислява освен деспотизма и сервилниченето, така и корупцията и шуробаджанащината, и днес определят живота в републиките от Централна Азия. Техните лидери, с малки изключения са рожби на партийно-икономическата номенклатура на бившия Съветски съюз. Норвежката журналистка определя само Киргизстан като демократична страна с известни уговорки. Там пък конфликтът между узбеки и киргизци може по всяко време отново да доведе до гражданска война. Що се отнася до другите държави от "Съветистан", съдейки по всичко, едва ли нещо ще се промени в близките години, пише Ерика Фатланд. А трябва, убедена е журналистката. И работата не е само в необходимите политически и демократични промени. Трябва да бъдат решени и острите икономически проблеми.  Още по съветско време тези страни бяха превърнати в суровинни придатъци на империята. Те доставяха на СССР природен газ, нефт, памук и уран. Някои от тези страни и днес са напълно зависими от Русия. И от икономическите имигранти, които работят там и изпращат пари у дома. Ерика Фатланд смята и екологичната ситуация в Централна Азия за катастрофална. Достатъчен пример в това отношение е Аралско море, чиято площ намаля почти десет пъти от 1960 година насам. Това също е наследство от съветско време и обяснява между другото защо норвежката журналистка е озаглавила книгата си именно така: "Съветистан".

Редакцията препоръчва

Реклама