Колко религиозни са руснаците? | Новини и анализи от Европа | DW | 12.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Колко религиозни са руснаците?

Преобладаващата част от руснаците се определят като източноправославни. Но само малцина са наистина вярващи и спазват религиозните ритуали.

Почти три четвърти от руското население се определят като православни, но едва четири процента ходят редовно на църква, сочат сведенията на Общоруския център за изучаване на общественото мнение. Тези данни се потвърждават и от статистиките на руското вътрешно министерство, чиито служители се грижат за реда около големите храмове по време на празници като Великден. Преценката на полицията е, че на подобни празници само два до четири процента от руснаците стигат до църквите.

Един вид национална идентичност

Религиозните убеждения на вярващите в Русия не могат да се обяснят лесно. Според допитванията на социологическия център "Левада", 60 процента от православните се определят като религиозни. Но само 40 на сто вярват в съществуването на Господ. 30 процента дори са убедени, че Господ няма.

Наталия Зоркая от центъра "Левада” смята, че дълго време "православната идентичност" е служила като заместител на "липсващата положителна руска национална идентичност". "Когато днес някой се обявява за православен, рядко има предвид религиозността", казва Зоркая. Дори по Великден повечето хора не се включват активно в свещенослуженията. В повечето случаи знанието на хората за православната християнска вяра е много мъгляво. Социоложката е убедена, че в Русия все още има останки от езичеството – вярата в ритуали и магии. "Всички имат икони в колите си. Иконите са навсякъде, включително в болниците. Но този масов феномен в никакъв случай не е знак за религиозна вяра", посочва Зоркая. По-скоро може да се говори за един вид "каша" в главите на вярващите.

Освен това църквата посвещава твърде малко внимание на просвещението на паството. „Руската православна църква е невероятно архаична - тя общува с вярващите на неразбираем за тях език”, казва експертката. "При това в обществото има потребност за приобщаване към по-високите ценности. Но хората не могат да задоволят тази своя потребност чрез църквата."

Разочарованието от църквата

Ostern in Moskau

Православни руснаци се черкуват за Великден

Филоложката Валерия признава, че не се отнася твърде сериозно към вярата си. "Много рядко ходя на църква - само по Великден или по Коледа", казва тя. Ако обаче църковната общност водеше по-активен живот, бих се включила, отбелязва Валерия. "Иска ми се църквата да провеждаше дейности, които да свързват хората не само духовно, но и социално", допълва тя.

Финансистката Анастасия била кръстена тайно от баба си, тъй като баща ѝ бил убеден атеист. "Като дете искрено вярвах в Бога и това изпълваше живота ми със смисъл", спомня си тя. Само два пъти в живота си обаче е ходила на изповед. Първият път бил много болезнен: "Отецът направо ме наруга. Ако трябваше да го послушам, нищо в живота не би ми било позволено - нито пиенето, нито пушенето, нито сексът". Днес Анастасия вече не се определя като вярваща. "Въпреки това ми харесвам да посещавам църквите, но по-скоро от естетическа гледна точка." Но е кръстила дъщеря си: "Не знам защо - вероятно е някакъв автоматизъм".

"Най-важно е Евангелието"

Руският протойерей Александър Борисов не осъжда този вид хора. "За някои вярата е същността на живота, за други е само нещо като застраховка за всеки случай", посочва свещеникът. По отношение на малобройните посетители на църквите той казва, че за един християнин е по-важно да чете и да разбира Евангелието, да живее в синхрон с него.

"Днес можеш да се смяташ за културен човек, ако не си чел Евангелието. В този случай нашата литература, много картини, опери и други произведения на изкуството биха били до голяма степен неразбираеми", изтъква Борисов. Той съжалява, че много от днешните добре образовани хора не са чели Евангелието: "Според мен това се дължи просто на духовен мързел - съвсем не е трудно да прочетеш четири малки книжки".

Редакцията препоръчва