Колко плащат в германските кланици? | Начало | DW | 24.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Колко плащат в германските кланици?

Трудът в германските кланици е тежък и нископлатен. Това би трябвало да се промени, след като бе постигнато споразумение за въвеждането на минимална заплата. Но какви са гаранциите?

В кланицата на фирмата "Тьонис" в Саксония Анхалт ежедневно се обработват и пакетират 16 000 свине. И макар безработицата в този регион да е доста над средната за Германия, фирмата от години разчита основно на т.нар. "временно заети", т.е. граждани на други държави от ЕС, посочва изпълнителният директор Щефан Каспар. Той е изключително доволен от работата на хората, дошли от Полша, Унгария и Румъния. Румънската фирма "Нинбог" се занимава с разфасоването на свинете 24 часа в денонощие. "Още от първия ден работят перфектно, персоналът е висококвалифициран", отбелязва Щефан Каспар.

Ролята на чуждестранните подизпълнители

Междувременно 60 процента от служителите на "Тьонис", които са 2000, не работят на договор пряко с кланицата, а са наети от подизпълнители от Източна Европа. Тези подизпълнители сключват договор за определени услуги с главната фирма "Тьонис" и осигуряват персонала, необходим за изпълнението на договореното. Изпълнителният директор Каспар контролира само крайния продукт - за всичко останало се грижат подизпълнителите: за надзора на трудовия процес, за спазването на нормите, за заплащането и за придържането към работното време. Затова и германският мениджър не може да предостави сведения колко печелят унгарските, полските и румънските служители към фирмата "Тьонис".

Mindestlohn in der Fleischbranche

Консултантската служба за временно заети в Берлин

27-годишният румънец Марио Предеску работи от седем години при "Тьонис", но получава заплатата си от румънската фирма "Нинбог". На развален немски казва: "Тук в Германия добра заплата, всичко е добре". Но дали това наистина е така? Ако се направи сравнение с Румъния, където той би печелил 250 евро месечно, по-скоро да. Но както редовно пишат медиите, положението в германските кланици съвсем не е толкова добро: работниците нерядко получават само между 3 и 5 евро на час, което е далеч под обичайното заплащане. От фирмата "Нинбог" обаче мълчат по темата, а и работниците се правят, че не разбират въпроса.

Ефектът от скандалите

От юли всички работници в кланиците и в месопреработвателните предприятия трябва да получават по 7,75 евро на час - така е записано в новия договор за минималното заплащане. Той обаче не важи за всички работещи в германските кланици, казва социоложката Бетина Вагнер. Минималната заплата ще стане обвързваща за чуждестранните работници едва тогава, когато месопреработвателният бранш бъде включен в т.нар. Закон за наемането на чуждестранни работници - закон, на чиято база могат да бъдат въведени минимални стандарти за условията на труд в определени браншове. Както съобщават германските медии, очаква се още тази седмица федералното правителство да предложи месопреработвателният бранш да бъде включен в закона.

Засега европейските граждани, които работят в германската месопреработвателна индустрия по линия на чуждестранни подизпълнители, се подчиняват на законодателството в родните си страни. Именно това обстоятелсво ги ощетява и стимулира злоупотребите, изтъква социоложката Бетина Вагнер. Тя работи в консултантската служба за "временно заети" на Съюза на германските синдикати - единствената служба от този род в източната част на Германия.

Mindestlohn in der Fleischbranche

Социоложката Бетина Вагнер

Измами и подправени документи

Проблемите, с които се сблъсква Вагнер, са все свързани с дъмпингово заплащане и измами при възнаграждението за положения труд. Както разказва социоложката, източноевропейци се наемат предимно в браншовете, в които не се печели много и те почти не се ползват с обществено признание. Освен това в месопреработвателния бранш има и един специфичен проблем: чуждестранните подизпълнители принципно са длъжни да се погрижат за здравното осигуряване на работниците, доказавайки това със съответните формуляри, но много често се оказва, че хората нямат осигуровки и не могат да разчитат на лекарска помощ. "Редовно излиза, че тези формуляри са подправени", казва Вагнер. Поради това заболелите работници просто изчезват - натоварват ги на автомобили и ги откарват в родината.

Източноевропейците нерядко стават жертва и на безсъвестни наемодатели - често им се налага да плащат превисоки наеми за най-убоги условия. "Сблъсках се с един случай в месопреработвателната индустрия - на 6 души, които живееха в една стая и всеки трябваше да плаща по 260 евро месечен наем", споделя Бетина Вагнер. Работещите от близката до кланицата кръчма разказват, че се случвало работниците на "Тьонис" да живеят и по десетима в двустайно жилище. Наемат си стая в съседния пансион само когато ги посещават жените им, съобщава една от келнерките.

"Еднакво заплащане за еднакъв труд" - директорът във фирмата "Тьонис" Щефан Каспар споделя този принцип. Но както се оказва, в неговото предприятие съществуват големи разлики между заплащането на основния персонал и на източноевропейските работници.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание