Колко лошо е без бай Тошо! | Новини и анализи от България | DW | 12.09.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Колко лошо е без бай Тошо!

100 години след рождението му българският диктатор Тодор Живков сякаш става все по-привлекателен, поне ако съдим по тона в българските медии. Там той е описван като голям, скромен и обичан държавник. Що за абсурд е това?

Любимият вожд и учител...

Любимият вожд и учител...

Коментар на Татяна Ваксберг:

Колко различни оценки може да има за едно престъпление? Въпросът може да звучи наивно, но е напълно на място в днешното българско общество. Ако питате повечето български медии, оценките за едно престъпление може да са поне две – първата е, че престъплението е нещо престъпно, а втората е, че престъплението не е нещо престъпно.

По тази причина, когато се дебатира въпросът за някое престъпление, в студиото или във вестника много често нахлуват двама представители на тези разсъждения и журналистът обогатява своята публика с двуобразие на оценките, което за прегледност се нарича многообразие на гледните точки.

Todor Schiwkow Kommunismus

Снимки от старите ленти

И децата знаят, че така не бива

Точно това се случи около двойната годишнина, свързана с българския комунизъм. В първата половина на септември управлявалият три десетилетия и половина диктатор Тодор Живков щеше да навърши 100 години. Ако той беше още на власт, то през същия този септември страната щеше да празнува 67 години от преврата, извършен от неговата партия.

Покрай тези дати в българските медии можеше да се срещнат редица оценки за Тодор Живков като за голям, скромен и обичан държавник, дарил своя благодарен народ със сигурност и спокойствие, и който е много по-добър от сегашните корупционни продукти на политиката.

Това е като да консумираш ядрения взрив на Чернобил и експертно да го оцениш като място, в което се е намирал най-добре оборудваният физкултурен салон в света, построен специално за работниците и ненадминат до ден днешен по условия в него.

Това не е гледна точка, а оценка. И тук не става дума за нейния експертен потенциал, който би следвало да попадне в медиите само ако може да обогати публиката с някаква дълбочина, оригиналност или поне състоятелност. Тук става дума за точното определение на тези твърдения, които заляха медийното пространство. Те се наричат оценки, а не гледни точки.

И децата знаят, че съществуват явления и поведения, за които има само една оценка. Дори в детската градина знаят, че не могат да определят боя като нещо хубаво. Могат да спорят кой го е започнал и дали е бил прав в някакви свои твърдения, но самият бой все така ще си остане нещо неприемливо и неподлежащо на оценяване по различен начин.

Todor Schiwkow Bestattung

На ръце го носят

Как ще ни стигне БиБиСи

Разликата между оценка и гледна точка вече 20 години убягва на българските медии. За това най-вече допринесе ръководството на много от тях, като не успя, или не поиска да се противопостави на партийния натиск и замени съдържателния дебат със сблъсък на антагонистични оценки. Приемането на етичен кодекс с нищо не помогна, защото този кодекс беше въведен механично и без изясняване на понятията.

Днес медиите са щастливи от това, че спазват правилата на БиБиСи, като канят представители на различни гледни точки, но тук липсва едно съществено уточнение: какво, всъщност, означава изразът „гледна точка“? БиБиСи никога не би допуснало да отбележи рождения ден на Хитлер, Сталин, нито дори на Брежнев или Хонекер, като допусне „гледната точка“ за това каква велика социална политика са имали тези големи и обичани държавници. И то не защото не съществува такава оценка. Просто тя не е добре дошла в медиите и това е принцип, също толкова непоклатим, колкото и изискването за различни гледни точки.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама