Колко далеч е България от Сърбия? | Новини и анализи от България | DW | 04.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Колко далеч е България от Сърбия?

България и Сърбия не просто са една до друга, но и говорят на сходни езици, имат общо минало, съпоставими икономически показатели и почти идентичен манталитет. И въпреки всичко това почти не си общуват. Защо?

Татяна Ваксберг прави равносметка на твърде оскъдните връзки между двете съседни страни.

Колко дълго можеш да избягваш съседа си? Българо-сръбските отношения показват, че това може да продължи едва ли не вечно. Двете страни не просто са една до друга, но и говорят на сходни езици, имат общо минало, съпоставими икономически показатели и почти идентичен манталитет. И въпреки всичко това, а може би тъкмо поради това, почти не си общуват. Факт, който можеше да бъде поне частично обяснен през 1990-те години: тогава Сърбия воюваше и разпалваше национализъм - най-опасното оръжие, познато на Балканите. Но днес това обстоятелство буди само недоумение, тъй като Сърбия е вече със статут на кандидат за еврочленство, а всичките издирвани военнопрестъпници са вече предадени на Хагския трибунал.

Между съседи

Ако близостта между две страни се измерваше с размяната на междудържавни посещения, може да се каже, че двете съседки са във формални отношения. Толкова формални, че миналата година сръбският външен министър изтъкна срещите с българския си колега по международни форуми като пример за активно общуване.

Конкретните съвместни прояви пък изглеждат занемарени като магистралата София-Ниш - многократно замразяван проект, чийто български отрязък е само 52 километра, но изграждането му непрекъснато се отлага заради други приоритети - като магистрала “Струма” например, която води към Гърция.

Известно активизиране на контактите можеше да се очаква по линия на руския проект “Южен поток”, който трябваше да прекоси и двете държави. Но преговорите бяха водени от Русия и то отделно с всяка от страните-партньорки, припомня Димитър Бечев, изследовател от Лондонското училище по икономика и политически науки. Да не говорим, че накрая проектът беше спрян от Русия.

На ниво човешки взаимоотношения контактите са още по-запуснати. Историците отдават това на враждебността, натрупана след войните от края на 19-и и началото на 20-и век, политиците го обясняват с различното развитие на двете държави в периода на Студената война, а дипломатите напомнят за задължението на България да въведе визи за сръбските граждани през 2007 година - пореден възпиращ фактор в общуването, макар и визовият режим да продължи само малко повече от две години.

Kosovo Kommunalwahl

България и Сърбия установяват дипломатически отношения през 1879 година

Според Димитър Бечев, двете страни практически не се познават, а малкото, което знаят една за друга, е натоварено с асиметрия: “В България сме една идея по-добре осведомени за Сърбия, защото поне познавахме поп-фолка на 80-те, както и някои от по-старите сръбски сериали като например “Горещ вятър”. Освен това всеки е минавал с кола през Сърбия на път към Западна Европа. В обратна посока обаче дори и това оскъдно знание липсва. Сърбите традиционно гледат към Централна Европа, представяйки си България като по-затворена страна, ориентирана предимно към Изтока”.

Единствено в сферата на културата двете страни изглежда са намерили общ език. Поне ако този език е на Георги Господинов, Алек Попов и Александър Секулов в сръбската им версия. Или пък на Драган Петрович, Владислав Баяц и Марко Видойкович в българската им версия. Графики, мозайки, пейзажи и плакати също успяват да прескочат границата и в двете посоки. С музеите е по-сложно, защото част от тях са в ръцете на националисти, толерирани от държавата. Само преди две години българският Национален исторически музей, например, се изтегли от изложба, организирана от ЮНЕСКО в Белград, защото се обиди заради описанието на Гоце Делчев.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Какво може да се направи

Точно преди една година президентът Плевнелиев заговори за “нови перспективи” в отношенията между двете страни. По думите му, задълбочаването на българо-сръбското партньорство е обусловено включително и от получения от Сърбия статут на кандидат за еврочленство. България “ще предостави на Сърбия цялата експертна подкрепа в хода на преговорния процес”, каза преди година Плевнелиев. За експертна помощ, която България ще предостави на Сърбия, говори също и бившият външен министър Кристиян Вигенин.

Според Димитър Бечев обаче, колкото и да е уместно предлагането на експертна помощ от страна на България, това сътрудничество не може да е успешно, без да се формулира друга цел: нуждата от инвестиции в сближаването на научни и културни кръгове, в изграждането на “човешки мрежи”. “Така се създава не просто разбиране, но и култура на интимност”, посочва Бечев и добавя, че помощта, освен всичко друго, е двустранен процес - някой трябва да ти я поиска. Засега обаче Белград не е демонстрирал кой знае какъв интерес.

Редакцията препоръчва

Реклама