Колко всъщност са българите? | Новини и анализи от България | DW | 29.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Колко всъщност са българите?

През 2011-та в България се проведе 17-то преброяване на населението и жилищния фонд. Сега стана ясно, че събраната информация не отговаря на истината, тъй като по време на преброяването са допуснати груби грешки. Защо?

7 364 570 - толкова са българите, според преброяването на населението, проведено през 2011-та година от Националния статистически институт (НСИ). Преди броени дни обаче от НСИ представиха подробен доклад, който поставя под съмнение събраните данни. От Института смятат, че броят на населението е надценен. Нереалистичен, според експертите, изглежда също така броят на жилищните сгради, преброени през 2011. Тогава те са се оказали с 64 000 по-малко, отколкото през 2001-ва година, и то въпреки строителния бум през последното десетилетие.

Три години след 17-то преброяване на населението и жилищния фонд от НСИ признават, че при събирането на данните са допуснати 26 груби грешки. Те са довели до отклонения в резултатите, като така обичайната статистическа грешка е била значително превишена. Освен, че информацията за жилищния фонд се оказва невярна и общият брой на населението е надценен с поне 200 000 души, непълна и на практика безполезна се оказва събраната информация за вероизповеданията, етническите групи и разпространението на майчините езици в страната. Невярна се оказва и статистиката за броя и разпределението на домакинствата в отделни категории.

Защо се стигна до грешките?

Според Марта Сугарева, професор по демография, въпреки констатираните съществени пропуски и грешки в преброяването през 2011 година, отклоненията в получените резултати не са фатални за която и да е сфера на обществения живот. "Подобни грешки се срещат във всички провеждани по света преброявания на населението", казва експертката. Проф. Сугарева смята, че най-слабото място в статистическите проучвания върху броя и движението на населението на България е отчитането на вътрешната и външната миграция. Причината за липса на традиции в качественото измерване на миграционните движения се крие в годините от тоталитарния режим. Тогава границите на България са били затворени и отчитането на минималната външна миграция не е било сложно. Именно липсата на система за по-точна регистрация на стихийните изселвания през последния четвърт век са довели до солидното надценяване на броя на наличното население на страната и пълно разминаване в броя на временно или трайно пребиваващите в чужбина български граждани, смята проф. Сугарева. Тя посочва, че за съществени разминавания с действителността са алармирали и т.нар. огледални сравнения. При тях броят на българските граждани, пребиваващи в странство за повече от една година, са съпоставени с наблюденията на статистическите служби в системата на Евростат върху броя и домакинствата на имигрантите от България. "Изводите от тези сравнения явно са били твърде неутешителни за прецизността на Преброяване 2011 и са показали наличието на съществен проблем", казва проф. Сугарева.

"Много от изводите на претупаното набързо преброяване все пак могат да бъдат до известна степен коригирани във вярната посока, ако се предприемат обещаните от НСИ микропребоявания по подобие на социологическите сондажи", успокоява експертката.

Schengen-Grenze in Bulgarien

Няма промяна в тревожните прогнози за намаляване на населението на България до около 5 млн. души до 2050

Реалността - мрачна въпреки грешките

"Данните от което и да е преброяване не могат да бъдат абсолютно точни, а дават само представа за интервалите, в които се намират количествените характеристики на демографската статистика", категорична е проф. Сугарева. "Само НСИ може да определи броя на населението на България, което е било налично към датата на преброяването. Възможно е той да е 7 милиона или дори малко повече, но при наличието на пропуски във всички етапи на регистрацията никой не знае приблизително точния му брой. Още по-размита е представата за броя на постоянното население, което представлява сумата от броя на наличното население и този на временно намиращите се в странство граждани", изтъква проф. Сугарева.

Съществен дефект, според нея, е голямото доверие, гласувано на резултатите от преброяването по интернет. Там е допусната сериозната грешка да бъдат приемани данни за цели домакинства от името на главата на домакинството, вместо да се снемат данни от всеки негов пълнолетен член. Предварителните проучвания пък са показали, че само 53 % от изпратените по електронен път преброителни карти са попълнени правилно. "Фактът, че до една трета от всички анкетирани по време на преброяването са записани като "неотговорили" по важни въпроси като този за вероизповеданието например обезсмисля правенето на експертни оценки за истинското разпределение на населението по отделни религии или етноси", посочва професорката. "Съществен психологически проблем в ромските гета например е дискомфортът и нежеланието на ромите да се самоидентифицират като такива заради стигмата върху всичко "циганско"", твърди проф. Сугарева, като се позовава на собствения си опит от демографски и социологически проучвания в големите ромски квартали.

"Данните от Преброяване 2011 с нищо не променят представата за тежката демографска ситуация, в която отдавна всичко е с отрицателен знак", казва тя. В България налице е ускоряване на депопулацията с темпове, превишаващи 1 процент годишно. Засега няма промяна и в тревожните прогнози за намаляване на броя на населението на страната до 5 000 000 - 5 500 000 души в рамките на следващите 35 години. Същевременно се очаква, че общото население на Европейския съюз в посочения период ще се увеличи с 15 000 000 души.

Редакцията препоръчва