Колко би струвало корейското обединение? | Новини и анализи по международни теми | DW | 22.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Колко би струвало корейското обединение?

Повече от 70 години Корейският полуостров е разделен. Но надеждата е жива, че обединението на двете корейски държави е възможно. Анализатори се питат колко би струвало и какви биха били последиците от обединението.

Как южнокорейците си представят обединението?

По принцип обединението е било желано от почти всички правителства на Южна Корея. Различията са били по отношение на това как да изглежда обединената държава. Почти всеки южнокерейски президент е изтъквал политическата, социалната и етична стойност на евентуално обединение, въпреки че подобно начинание би коствало изключително много средства.

Привържениците на обединението се позовават на положителния икономически ефект от евентуално обединение. Обединена Корея със своите 70 милиона жители би могла да се превърне до 2050 година в осмата икономическа сила в света. Други пък вече си мечтаят за това колко повече олимпийски медали биха могли да спечелят спортистите на обединена Корея. Икономистите пресмятат с колко биха намалели военните разходи и какви полезни изкопаеми могат да се добиват в Северна Корея. Докато в Южна Корея расте загрижеността от застаряването на населението и забавения ръст на икономиката, евентуално обединение със Северна Корея би било началото на нова ера на бърз икономически напредък, казват те.

Kaesong Wirtschaftszone Handelszone Nordkorea Südkorea

Индустриалната зона Кесонг между Северна и Южна Корея

Обединена Корея = обединена Германия?

Действителността обаче е малко по-различна. Обединението на двете корейски държави би било свързано с огромни разходи, както показва например обединението на Германия.

Редакцията препоръчва

Но разликите между Германия и Корея са огромни. Потвърждават го цифрите: брутният вътрешен продукт на глава от населението в Западна Германия преди обединенито беше 1,7 по-висок от този в ГДР. Южнокроейският БВП на глава от населението е 28 пъти по-висок от този в Северна Корея. Само преодоляването на тези разлики в доходите ще струва много пари.

Понастоящем в Южна Корея живеят десетки хиляди севернокорейски бежанци. Много от тях са безработни, а 35 процента живеят от социални помощи. Министерството на обединението в Сеул изчислява, че изравняването на тези несъответствия ще струва 2,735 трилиона вона годишно. За да може да посрещне тези високи разходи, южнокорейското правителство би трябвало да повиши ДДС от сегашните 10 на 25 процента.

Последните проучвания показват, че най-вече сред младите южнокроейци интересът към обединение със Северна Корея намалява. За по-голяма част от тях икономическото благополучие е на първо място, а обединение със страна, която на практика няма действаща икономика и хората измират от глад, изглежда като заплаха. Повечето от тези, които помнят обединена Корея, вече не са между живите, а за новото поколение добре подсигурени южнокорейци Северна Корея не е нищо повече от чужда страна.

Ако високите разходи по евентуално обединение бъдат официално публикувани, може да спадне и ентусиазмът на политическия елит в Сеул. На фона на обтегнатите отношения между двете страни мнозина се чудят откъде идва този ентусиазъм.