Кой ще надделее в спора между София и Скопие? | Новини и анализи от Европа | DW | 28.10.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Кой ще надделее в спора между София и Скопие?

"Възгледът за македонска нация в началото на 20 век не съществува", пише НЦЦ по повод актуалния спор между София и Скопие. Той се разгорещява и заради проблемите на българското правителство, смята изданието.

Две немскоезични издания тези дни обърнаха внимание на напреженията между София и Скопие. Статията в швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" е озаглавена "Сега България демонстрира мускули срещу Македония", а германският "Зюддойче Цайтунг" е озаглавил публикацията си "Първо името, сега пък езикът". Предлагаме ви няколко цитата от двете статии.

"Страната, която неотдавна дори смени името си, за да повиши своите шансове за членство в ЕС, сега се изправя пред нови, гигантски препятствия", четем в началото на статията в германския "Зюддойче Цайтунг". Авторът Тобиас Цик припомня споровете с Гърция за името и обяснява на читателите в какво се състои сегашният конфликт между Скопие и София.

"Нойе Цюрхер Цайтунг" също се спира на причините за напрежението и отбелязва: "Българското правителство гледа съвсем сериозно на спора за историята, езика и идентичността". Авторът на статията Фолкер Пабст пише: "В сегашния спор отново става дума за това какво точно означава понятието Македония. Според българския възглед, македонска нация няма, няма и македонски език. От тази гледна точка славянските обитатели на Северна Македония са българи, като същото важи и за техните исторически личности, на първо място за Гоце Делчев, когото и двете държави почитат като национален герой и борец за свобода. По времето, когато Делчев се бори за независимостта от Османската империя, славяните в региона наистина се смятат за българи или просто за православни християни. Възгледът за македонска нация не съществува в началото на 20 век".

Редакцията препоръчва

Влияят ли на спора протестите в България?

Пробст пояснява, че София настоява Северна Македония да коригира официалната си национална история. И продължава: "Но територията на днешна Северна Македония вече над 100 години има собствено историческо развитие - най-напред като част от Сърбия, после като югославска република, а от три десетилетия и като самостоятелна държава. По югославско време, с цел разграничаване от България, се насърчаваше възникването на македонска идентичност, като за целта се използваше и най-новата история. Защото София, която се стремеше да създаде Велика България, като съюзник на Хитлерова Германия по време на войната получи територията на днешна Северна Македония".

"Нойе Цюрхер Цайтунг" подчертава, че по принцип двете страни поддържат прятелски отношения, а България първа е признала независимостта на бившата югославска република Македония. По този повод авторът коментира: "Сега спорът отново се разгорещява, отчасти, смята се, и заради проблемите на българското правителство. Защото вече над 100 дни всяка вечер се провеждат протести срещу корупцията в страната".

Трудностите пред Зоран Заев

Германският "Зюддойче Цайтунг" се спира на позицията на премиера на Северна Македония Зоран Заев и припомня какво изпитание беше за него да отстъпи в спора за името с Гърция: "Тогава Заев пое огромен риск, а близките до Москва националисти в неговата страна го обявиха за предател".

За трудностите на Заев четем и в статията в "Нойе Цюрхер Цайтунг": "Правителственият ръководител на Северна Македония се опитва да свали напрежението и демонстрира увереност, че проблемите скоро ще бъдат решени. Но политоложката Биляна Ванковска от университета в Скопие предполага, че в крайна сметка България ще се наложи - точно, както се случи и в спора за името с Гърция".

Накрая - още едно политологическо мнение за евентуалното вето от София, което четем в "Зюддойче Цайтунг": "От гледна точка на международно известния български политолог Иван Кръстев това би било "абсурд", след като в миналото България се застъпваше за приемането на съседната страна в ЕС. Не бива нито министър-председателят, нито президентът да допуснат тяхната страна "да изпадне в изолация вътре в ЕС" заради един такъв спор, смята Кръстев".

 

 

 

Подобно съдържание

Реклама