Кой се стреми да затвори Русия? | Новини и анализи от Европа | DW | 07.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кой се стреми да затвори Русия?

Защо все повече хора в Русия предпочитат затвореното общество? Всъщност патриотичният консенсус в страната е илюзия, а спомените за славното историческо минало не могат да решат днешните проблеми, казва Иля Калинин.

Иля Калинин е културолог и главен редактор на руското списание "Неприкосновен запас. Дебати за политика и култура". С него разговаря Елина Ибрагимова.

През последните години руснаците (и то не само приближените до властта) се отнасят с все по-голямо недоверие към външните влияния и се чувстват отново обкръжени от врагове. В същото време границата изобщо не е под ключ, както беше в съветската епоха. Какво е това общество – затворено или отворено?

Иля Калинин: Съвременна Русия е едно все по-затварящо се общество. Общество, което не съвсем без основание все повече се разочарова от идеалите на икономическата, политическата и културната откритост. Но има и нещо по-важно: съвременното руско общество все повече съвпада с държавата, то се превръща във все по-точна проекция на държавата. Това означава, че обществото все по-естествено усвоява като свои лични онези социо-културни практики, ценностни ориентири и актуален дневен ред, които му налагат държавата и политическият елит, приватизирал тази държава. Отвореността на едно общество има и други имена: сложност и автономия. А едно сложно и автономно общество изисква допълнителни усилия, то предполага и определена цена, която да платят хората, държащи на своя свободен избор. И винаги съществува изкушението да се откажеш да плащаш тази цена, понеже ти се вижда прекалено висока. Това изкушение става непреодолимо, когато всички държавни институции работят за компрометиране на ценностите на отвореността. Така възниква нов обществен договор, съгласно който държавата последователно монополизира достъпа до всички ресурси, а в резултат от тази монополизация получава нещо като рента, част от която преразпределя само сред хората, готови да живеят и работят единствено в границите на позволеното.

Но нали Русия беше започнала да се отваря, при това – не толкова отдавна. Какво се случи?

Russland Historiker Ilja Kalinin EINSCHRÄNKUNG

Иля Калинин

Иля Калинин: На отвореността постепенно започна да се гледа като на част от компрометирания либерален език, прикриващ външнополитическата слабост, икономическата зависимост, отказа на държавата да дава социални гаранции, пренебрежението към историческото минало и към националните традиции. Именно спрямо тези тенденции обществото с ентусиазъм е готово да "се затвори". Но самите тези реално съществуващи проблеми произтичат от затвореността, от нежеланието или невъзможността да влезеш в диалог с Другите, да разсъждаваш рационално за собствените си действия и предпочитания, да носиш отговорност за своята субективна позиция и да търсиш същата отговорност на държавата за нейните действия.

Но какво да правят онези хора, на които им е чужд манталитетът на обсадената крепост? Да напуснат страната? Или да живеят като в затвор?

Игор Калинин: Изборите не ги прави нито обществото, нито част от него. Изборите ги правят отделните хора. Едни заминават, други се колебаят и чакат какво ще стане, а за трети пък напускането изисква толкова голямо вътрешно надмогване, че си остава вариант само за най-краен случай. Тук имам предвид само онези хора, които гледат без ентусиазъм на случващото се през последните години в Русия. Патриотичният консенсус, чиято порочност непрекъснато избива в медиите и в изявите на официалните лица, е просто илюзия и емоционален заместител, който само временно позволява да се приглуши недоволството от всекидневното състояние на нещата. Скръбната действителност рано или късно ще си каже думата и ще ни принуди да реагираме на нерешените проблеми – и нито препратките към победата на Куликово поле, нито спомените за Курската дъга ще ни помогнат да решим тези проблеми. А опитът да се удържи властта като се "замрази" историята, като се узурпира достъпът до всички възможни ресурси и се блокира активността на всички други субекти, освен държавата, неизбежно ще доведе до мащабна криза. За да се противопоставим на нейното избухване, ние можем да направим само едно: да си вършим добросъвестно професионалните дела, без да забравяме за общото ни гражданско дело да защитаваме в името на всички хора ценностите на Общото и Откритото от опитите на държавата да ги постави под свой контрол и да ги превърне в поредния ресурс, с който поддържа своята легитимност.

Редакцията препоръчва